"А там цареше непрогледен мрак и ужас
Там гдето прокълнатият брат царуваше"
Силен, смразяващ кръвта, рев разтресе Некрония. Ужас плъзна по мрачната планина, пропи се дълбоко в корите на вековните дървета, чиито клони, надвесени над тъмната празнота като грабливи птици, сякаш се съживиха и настъпи мъртвешката песен. Гъста мъгла се спусна, сенки се раздвижиха, едва забележимо на оскъдната, хладна лунна светлина. Нощта бе настъпила.
Люспестото му тяло гневно потръпна, изви се страховито и силен рев отново болезнено разцепи мрака.
Всички тези съкровища, които, като златно езеро, бяха пръснати из по-голямата част от Бездната, не засищаха изгарящата го жажда за мъст.
Огнената река, течаща в недалечния край на тъмата, раждаше издайнически сенки и отблясъци на скъпоценните камъни. Тежкият горещ въздух и тегнещият мрак се сливаха в тягостна и зловеща хармония. Некрония бе прокълната.
Иззад близкия ъгъл се подаде една, облечена в тежка черна мантия, фигура. Тънки пурпурни нишки се спускаха по ръ ...