Ох, пак заглавие
2 min reading
Имам една цигара. Онази, последната. Кашето от шкафа над хладилника. Изсъхнала е милата, като мушкатото на баба ми, която умря и нямаше вече кой да го полива. А мушкатото деяни много. На суша. Седя и я гледам (цигарата де, бабата няма как). Да те пуша ли или да скокна до магазина за още една бира? 'Щото цигара на сухо е като боб без люта чушка. Сутляш без канела. Таратор без чесън.
Та, в крайна сметка, огладнях. Мъдри се една леща на котлона. И сиренце има. Тюююю, пустото сирене с лещата ми го натресе една... позната. Хубаво си беше само с джоджен. Евтинко. Да пуша или да не пуша?Тая, същата позната, едно време ме накара да сменя чудесните, памучни гащи на баба с едни сиджимки в задника. Хубаво си ми беше и топло, докато не се огащих във въженца. И ме заведе да ме оскубят като кокошка, щото въженцата не се виждали. Винаги има първи път да останеш по гол задник. Японците не го разбират и до ден днешен. Редовно гледам азиатско порно.
Сега, 20 години по-късно, си седя, оскубана и измръзнала и пиша мемоари. Да пуша или не? Ако скокна до магазина, ще има не само бира, ами още тютюн. И още спомени, извиращи обикновено два часа преди сутрешната аларма. Е, и?
Хубавото на работата ми е, че не изисква някакви специални езикови умения. В смисъл, новите дъвки "Ксилитол", от кората на истински финландски брези (ваш'та кожа рекламистка), са достатъчни, за да облъхнеш поредния идиот със свежест. Той се кефи безобразно и дори сам си пъха пощата в кутията, само защото не смърдиш на пърженко и чесън, което напоследък е рядкост за градския живот. И имаш всички зъби, особено предните. А пък градският транспорт е наситен с оная ароматна, лучена пот, дето се чудиш, аджеба, защо е забранено пушенето в заведенията? Сигурна съм, че можеш да хванеш рак и от "наденица с лук на вестник във влака". И от "фъфлене с агресивно звучене".
Аз, лично, се разболявам ежедневно. Което автоматично ми дава правото да употребявам алкохол, колкото пожелая, да говоря, каквото ми дойде на ум, да пуша в несвяст, да пиша щуротевини по нощите, да се разхождам с ехидна усмивка, да прегръщам любими хора и да не прегръщам гниди разни и дори да не си скубя перушината редовно, щот' ми е гот рошава!
Е, ще пуша вече. Даже проверих за правописни грешки. Щателно.
© Елена Даскалова All rights reserved.
) Опасна си ти! Опасна! Хайде де, връщай се, че вече те изчетох, а искам още 
