Околопразнично
Младичката продавачка на фъстъци мери и ме пита:
- Днес празник, на 22 отново празник. И все обърквам кой какъв е…
Нужно е да си пусне телевизора или радиото. Там си правят програмата благодарение на честванията – надут възторг, помпозни слова, политиканстване за сметка на историята и народа…
Чух, например, някаква мисирка /представена за професорка – то сал кокерът ми не е с титла/. Видите ли, основното на Съединението било, че Русия не го приела веднага, даже България скъсала с империята, което било подвиг…
Да, Русия била „против“. Всъщност – кой е бил „за“?
Даже Османската империя пренебрегнала събитието. Какво толкова – едно васално княжество се обединило с една османска провинция…
Да, за народа ни е било много, много важен фактор. Пренебрегват мнението на Великите сили и две от частите на страната се обединяват.
„Против“ са били всички ония, които са били „против“ и ОСВОБОДЕНА България. Та я разпокъсали за векове напред.
Само дето днешните политикани хич, ама хич не се сещат за ОНАЯ България, която западняците ни отнеха…
Вярно, Русия е имала свои цели във войната – например, Проливите. Обаче китайците казват: „Не е важно котката бяла или черна е – важното е да лови мишки“.
Няма „Задунайска губерния“ – на 3 март възкръсва БЪЛГАРИЯ!!
Останалото е политиканстване на база полуграмотността и агресивността на продажничеството…
А 6 септември е като 20 април – ден, в който народът ни се опитва да се освободи. Априлското въстание не успява, Съединението е успешно.
Различно време, различни условия, различни печалби за играчите в Европа…
Ще предизвикам спор. А дали денят е празник? Ден за честване – да, но празник?
Празници са 24 май, Коледа, Нова година, 3 март…
Национални, народни празници…
А има и други дати в историята ни, нали…
Впрочем, всеки има право да празнува…
Проблемът е в политиканите, опитващи се да пренапишат историята и променят мисленето на българина.
Прекалено много и прекалено безочливи станаха.
А ще ги видите и тук…
© Георги Коновски All rights reserved.
