1 min reading
Третият окъ(с)нял разказ е на ред...
Надявам се да ви хареса, както и рисунката!
Б.
Вече откачих буксира. „Антонов” замина с ръмженето си в обратна посока, като не забрави да поздрави с традиционното за лек полет помахване.
Сега вече настъпва часът на най-красивата – Висока Тишина, нарушавана само от онзи голям немирник - Вятъра, който в случая е приятел… Колкото повече се гали по крилете, толкова повече помага, за да мога да правя каквото си искам с мълчаливата птица, в чиято тясна кабина съм се напъхал.
Нека си кръстосва Ефирът колкото си иска! Знам коя е любимата му посока и завъртам носа насреща му… Ето го!
Сега… Крилете на безмоторника, дето сега са и мои, се напрягат сякаш от възбуда в този момент… "Привет!!! Ние сме отново с теб!!!" -Шепнат на Вятъра, а той просъсква от удоволствие… Знае проклетникът, че предстои игра на гоненица… Нали му е любима!
Лек натиск с крака и следва вираж в дясно, а после отново с вдигнат нос нагоре за десерта на играта… Пълно завъртане... Тонооооо!
Ух ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up