http://it.youtube.com/watch?v=WyQlI4wLURg&NR=1
Влязохме във входа на блока, който беше с електронно заключване, както повечето наши жилищни блокове, в гъстонаселените градове в България. Стените - чисти, на лявата страна огромно огледало, 3 м високо и толкова широко. Големи саксии с живи, свежи цветя, чисто, както бихте поддържали чист коридора на собствения си дом. Няколко апартамента, бяха собственост на църквата за общежития, дарени й от строителния предприемач, собственик на блока, останалите бяха собственост на цивилни граждани. В последствие научих, че блокът е построен преди 37 години. Вярвай ми, Миленче, по нищо не личеше. На вън мазилката беше със свежите си, весели цветове, нямаше олющвания, нямаше графити, нямаше мръсотия. Входът беше като с току-що изграден стълбищен парапет от лакирано дърво. Срещнах много от подрастващите му жители, с цялата си разноцветност и идентичност от различни течения в младежката мода. Те гледаха на входа като на собствен дом, както би трябвало да ...