Здравей... Познаваш ме? Отговор липсва. Бързо забравям? Не, не мисля. Ти ме бъркаш с някоя друга. И тук ли греша? Съмнявам се. Да ти кажа коя съм? Все същата, непроменена. Изваяна от восък, топящ се при допир, изпълнена с ураган от емоции, връхлитащ неочаквано. Та нали ме познаваше? Тогава защо не знаеш какво най-много обичам... Да стоя под студения дъжд, забиващ се с острите си стрели в кожата ми... Звукът от отваряне на входната врата и секундите очакване да зърнеш пак любимото... Силната и задушаваща прегръдка, която не искаш да свършва; спонтанната целувка, даряваща те с пърхащи от радост пеперуди в стомаха... Това ли съм аз? Може би за теб. Може би това съм ти показала. Но моят хоризонт съвсем не приключва тук. Той се простира зад границите на въображението ти, там, където винаги си искал да
отидеш и само за миг да постоиш, да се огледаш и да запомниш всеки детайл. И коя съм?
Аз съм онази, вечно усмихнатата, вечно прикриващата мислите си. Аз съм онази, която би захвърлила всичко н ...