Напоследък Дана спеше зле. Не, че нещо я тормозеше, не. Просто уморена от изминалия ден, заспиваше още щом докосне възглавницата, а после се събуждаше внезапно, отваряше очи и в главата и започваха бавно да нахлуват най-различни мисли...
Дана обичаше да размишлява над живота си, над изминалия ден, да прави своите малки оценки на казаното, направеното, постигнатото. Правеше също и малки тайни планове, не че винаги успяваше да ги изпълни. Досега се бе убедила ако не в друго, то в това колко разнообразен и многолик е живота, и как ни изненадва непрекъснато. Дана не беше от онези жени, мечтателки и романтички, беше реалистка, здраво стъпила на земята, и посрещаше еднакво и успехите и радостите, и провалите и мъката. Всеки ден беше за нея едно безумно изпитание, в което се опитваше да се надпреварва с времето, в желанието си да изпълни всички задачи, които си поставяше. Всъщност даже и това нямаше значение вече за нея - знаеше, че дори днес да свърши всичко, утре ще има пак хиляди неща за в ...