Онзи
Според дуалистичната си сексуална стратегия, предпочиташ ту доброто, ту лошото момче.
Социалният статус те кара да мислиш, че ако бъдеш с него, ще живееш в сигурност и ще си обезпечена, ще имаш добър съпруг и баща в негово лице (не като тези момчета от миналото, които „вече не харесваш“, с които сте пътували безгрижно и сте спяли по плажовете, и сте се напивали, и сте правили секс навсякъде, където ви се прииска, дори с няколко от тях наведнъж, дори с такива само за един път). Ти вече си различна и знаеш, че това е минало, забравено и заровено, а „те“ са изтрити, обезличени, анонимни – днес си друга, зряла и натрупала „опит“. Днес опитваш да се омъжиш за този прекрасен, заможен, образован, галантен и великодушен мъж в костюм – доброто момче, което си срещнала на едно събиране, където пиейки вино между вас пламва искра и след това нещата са ясни – опитваш се да го "вържеш" и да бъде твой на всяка цена. Защото го заслужаваш, защото дори родителите ти го одобряват, защото е всичко за което си мечтала, защото ти носи сигурността от която отчаяно се нуждаеш! И успяваш – заклевате се пред олтара. Ти си готова да бъдеш негова сексуално – той те е чакал и се е доказал, ти си му показала ясно, че не си жена за една вечер и няма да те има преди да се обвърже с теб сериозно. Щастлив е да ти се докаже, да ти покаже, че те желае днес и всеки ден, че не се интересува от миналото ти, а единствено от теб като човек, като жената до него в настоящето. Той е модерен, мъж от ново поколение.
Въпреки това, колкото и да ти дава този мъж, той все пак е „доброто“ момче, което е отдадено единствено на теб, което ти прави подаръци и търпи твоите странности без да изисква, което просто се опитва да си щастлива. След време започваш да изпитваш скука, тази сигурност, праволинейност и предсказуемост в живота ти с него те ужасява, усещаш че те отблъсква с всичко което ти дава, с неговата спретнатост и отдаденост, с това че е карал час в дъжда през града, за да те прибере и въпреки това е усмихнат и ти прошепва, че си красива и отново осъзнаваш, че си се омъжила за най-прекрасния мъж, когото не обичаш.
Няколко месеца по-късно, ненадейно, получаваш позвъняване от „лошото“ момче, което някога си срещнала на басейна в хотела в който си почивала преди години – твоя „онзи“, който се обажда да ти каже, че се радва да разбере, че си омъжена. Отвътре сияеш, чудиш се защо те търси след толкова време, но все пак си щастлива, че мисли за теб. Той ти изпраща смс за среща, а ти се обаждаш на мъжа си да му съобщиш, че ще закъснееш, защото сте на събиране с колеги. Когато се срещаш с него, ти си готова. Чукате се – консумираш любовта, която си чакала и бленувала толкова дълго, която си считала за изгубена завинаги. Прибираш се, напиваш се, за да забравиш това, което си направила. Мразиш се. Пристрастяваш се. Срещате се често в хотела от последния път, отново и отново. Обличаш се с най-хубавото бельо, което никога не си слагала за мъжа си. Ти си влюбена. „Онзи“ те кара да се чувстваш красива и в същото време „грозна“. Заслепена си от страст.
Един ден влизаш при мъжа си и измънкваш „Не те обичам, искам развод“. Ще запомниш завинаги изражението му чувайки тези думи. Иска ти се да кажеш, че съжаляваш, затова че разбиваш сърцето му. Да му кажеш, че никога няма да намериш друг, който да се държи така добре с теб, защото винаги си харесвала лоши момчета.
Вече си сама и независима. Чакаш „онзи“. Той никога не се появява отново. Пращаш му смс и го питаш: защо ми причини всичко това? Той ти отговаря: защото ми харесва да те чукам?
