Опит за къс разказ
Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк.
Подсказвам му с пръсти - голям! Голям, колкото тъжното в мен!
Отпивам и захапвам кървящо парче от сърцето си.
Паля цигара и вече мога да изрека онова, което, стиснал зъби, не казах.
Че те обичам...!
Както сълзата – окото,
както усмивка – устата,
колкото малката точица – изречение,
както недомлъвката – многоточие,
както въздушна целувка – пръстите.
Говоря несвързано, но барманът всичко разбра. Побутва бутилката да си налея.
Усещам в гръб множество погледи. Отрицателно клатя глава...
На фунийка навита, напомня ми цвете банкнотата в празната чаша,
когато я плъзнах по плота и запомням следата от влага, която бързо изчезва.
Реших вече и слизам надолу в душата си. Без значение колко дълъг е пътят до Ада.
Ще измоля от дявола в мен. Не приспивай тази любов с омраза.
Виж колко много обич може да пази едно разбито сърце.
Нека заедно пием коняк. Нека търсим думички. После нека заедно плачем.
Но не ме придумвай да мразя.
Сърцето е живо, само когато обича.
© Тасо All rights reserved.
