7 min reading
То не бяха студентски купони, не бяха чудеса! Не бе любов, не бе чудо! Душата на всяка компания – Сашо и Милена, чаровни до безобразие, вечно засмени, забавни и остроумни, възпитани. Нямаше нито един студент в университета, дето да не търсеше компанията им. Който още не бе говорил с тях, си намираше и най-незначителния повод да се приближи на възможно най-близкото разстояние. Действаха на хората като магнит. На никого не отказваха помощ и съвет, няма значение по какъв въпрос, не се извиняваха с това, че са уморени или че нямат време. От незапомнени времена от техния випуск нямаше дори скъсани студенти, те сякаш издърпваха всички на повърхността. Всеки беше добре дошъл в стаята им в студентските общежития. ”Душици!”, обичаше да им казва домакинката леля Марийка и това им стана нещо като общ прякор. Никой не ги възприемаше поотделно. Две абсолютно съответстващи половинки на едно цяло. Тяхното цяло.
Запознаха се тук, в университета. Взаимно бяха привлечени един от друг още през първия сем ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up