Над града се беше спуснала гъста мъгла. Въздухът беше пропит с лепкава влага, която задушаваше дробовете и учестяваше дишането. Беше към края на май, но тая пролет се бе случила толкова студена и влажна, че изсмукваше и последните живителни сили на всеки организъм. Не пролет, а есен беше сякаш - сива, мрачна и задушливо мъчителна, стягаща душата в смъртителна прегръдка.
В тази понеделнишка сутрин само няколко ранобудни души се бяха събрали в квартално заведение, където пиеха горчивото си кафе и оплакваха ту времето, ту някоя друга преживяна наскоро несгода, която помрачаваше ежедневието им.
- Нищо хубаво не вещае това време - само студ, дъжд и градушки. А от тая влага, дето се е застояла, колената ми не спират да ме болят. - Така се оплакваше Стоян, дето работеше като шофьор на градски автобус в космополитния град. Стефан, кафеджията, притопли вчерашното кафе, останало в каната, и го сервира на посетителите.
- Цело лето го дават така - студено и тегаво, а снаха ми на море се кани да хо ...