Организация на обединените души

Понякога имам чувството, че в мен живеят две души...

Чувствам се празна и пълна едновременно.
Като чаша в погледа на глупак и през призмата на алкохолик. 

Чувствам се празна и пълна с чувства.
Празна от себе си, пълна с мислите ти.
А мислите не текат, те просто съществуват. Kато спомени.
Като дупки в сирене, има ли ги или ги няма? 

Щом са направени от нищо?
Просто съществуват и не съществуват, бледнеят, искрят, появяват се, изчезват.
Мисли - тук са, после не са... толкова са непостоянни...
И красиви, и бели, и черни, и цветни, и ярки.
И са много, и ме радват, и ме убиват, и ме вълнуват, и ме карат да ходя бавно...
И ме карат да се усмихвам, когато очите ми плачат.
И ме карат да искам и да не искам да ставам от леглото.

И да броя листата по дърветата, и снежинките, и пясъка, и всички неизброими неща.
И ме обвиват в себе си.
И са навсякъде.
И не са никъде.
И ги разбивам,
и им бягам,
и им се изплъзвам.
И те поглеждам,
и се изгубвам,
и ги намирам...