Зимата се развихри като лудетина, отвързана от пояса си. Беснееше, танцуваше, завърташе се в стихията си. Първо засвири вятър, студен и силен. Виеше хорото си като на празник. Фъртуната после омаля и отпусна силата си. Като се наигра вятърът, заваляха едри снежинки. Прозрачни, чисти и бляскави като звездици. Падаха нежно и ефирно като пеперуди, докосваха земята, стелеха се и изтъкаха бял килим. Бяло, бяло…Белота…тя превземаше очите щом я погледнеш, свиваш зеници за да не ослепееш ... даже ти причернява от светлината. Пречисти се въздухът, стана кристален и бистър. Селцето се схлупи под белия юрган, смълчано и тихо, заспало спокойно в пазвата на зимата. Само кукуригането на някой петел или лаят на кучета прорязваха тишината. Хората стояха на топло, палеха от заран огнищата и се въртяха в домовете.
Кина се измъкна от топлата постеля и се облече набързо. Зимното утро беше настъпило и тя видя, че всичко е побеляло навън. Каква чистота, Боже! Каква ведрина! Дърветата бяха навели клони и се ...