> ∞
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея.
>
> Завършихме училище и започнахме да се навъртаме около майка ни, която имаше собствен луксозен ресторант за деликатесна кухня – „При Верония”. Не че тя имаше нужда от помощ, ние имахме нужда от опит. Но не правехме кой знае какво.
>
> Вдигнах очи от списанието, което разглеждах и видях Малена да реже маруля с обляно в сълзи лице. Сестра ми изглеждаше прекрасна. Сапфиреносините й къдрици бяха прибрани в дълга, висока опашка, носеше нежнорозова рокля под бялата престилка, а светлочервените й очи блестяха от сълзите.
>
> Мисълта за Римън не ми даваше мира напоследък. Колкото и да не ми се искаше, трябваше да призная, че желанието ми да го видя не бе предизвикано само от загрижеността за Малена. О, тя бе толкова малка част! Откакто го бях видял ...