Ако Господ беше работохолик, нямаше на седмия ден да си почива, а да развива частния си бизнес с онлайн семинари. И след като хубаво се потруди на седмия ден, да започне да се подготвя за осмия ден, когато заработва като раздава листовки в подлеза на метростанция Сердика. Щото ако не си свършил нещо през тоя ден, ти изобщо що си се събудил, бре?
Изобщо, казали са хората, че луд умора нема, само повечко се поти. А лудият работохолик няма време да се поти, защото просто прави сто неща едновременно. Мултитаскинг? О, това е отживелица. Вече пишеш имейли, докато за фон върви образователно-мотивационно клипче, в обедната почивка учиш чужди езици, след работа се отдаваш на креативен релакс с молив и скицник в ръка, а вечер фрилансърстваш – я с писане, я с нещо друго. Това не е виц, така живея. Обзалагам се, че има и други луди.
Изобщо, ако работната седмица беше от четири дни, идиотите като мене щяхме да работим по осем. Не за друго, просто има хиляда и едно неща, които трябва да се свършат (повечето със стойност за няколко хиляди идиота, нооо). Затова всяка милисекунда трябва да бъде оползотворена възможно най-добре. Ако не се возиш в трамвая сутрин и не четеш книга, не гледаш научнопопулярно филмче, не пишеш поредната част от оная книга или не си минал три онлайн урока по чужд език, ти как точно живееш с това загубено време?
И ако си мислите, че работата от вкъщи оправя нещата – нищо подобно! Защото хората бачкат от вкъщи. Нормалните хора какво правят? Скатават се, работят по пижама и гледат в пет и една милисекунда да са изключили служебния компютър. А какво правят работохолиците? Идват в седем, тръгват си в девет. Защото цялата тая работа някой трябва да я свърши, егати! И ако не са ТЕ да я свършат, кой друг ще е?
Другите хора си мечтаят за почивка на Малдивите, аз си мечтая за денонощие от 48 часа. От което смятам да работя през около 40 часа, щото със съня не бива да се прекалява и общо-взето губи време. Баба ти едно време по 12 часа е спала, нали? Това Възраждане само със спане и тупане по шкембето на миндера се е случило... И айде не ми разправяйте, че нямате време. Време има, ама го губите най-безотговорно.
Възможности за работа дебнат от всякъде, идеи също. Така де, къде другаде човек да обмисли новата сюжетна линия или бизнес план, ако не под душа в два през нощта? След три пък е идеалното време за креативни идеи – всичко живо спи, никой не те занимава с нищо, само някой заблуден камион за доставки/снегорин/пожарна може да наруши нощната тишина. Е, и твоето тракане като кълвач, вероятно, ама съседите трябва да са ти благодарни. Първо, клавиатурата ти е безшумна. Второ, не си като някои други да правиш купони всеки ден, нали? Обаче може да се работи така хубаво и ефективно не само след работа. Обедната почивка пък е просто друга възможност да побутнеш напред някой друг проект. Времето трябва да се оползотворява до наносекунда.
Това, работохолиците, сме особена порода. А ако си обичаме пък и работата, направо сме друг животински вид. Гледаме на обикновените хора, които са се разплули на дивана, като на извънземни от друга галактика. С антенки и прикрепени бири към ръцете. Това не са хора, това е някаква алтернативна, мързелива форма на живот. Същото важи и за хората, които ни питат „какво правиш в свободното си време“. Ъъъ, я пак, че нещо не те разбрах? Това не е свободно време, това е оползотворено време. Защото човек си почива най-добре, когато сменя дейностите, нали така? Ако не мислиш, че е така, нямаш място на тая детска площадка, сори...
Обикновено след подобно обяснение, алтернативната форма на живот от другата страна се пули с очи на понички и повтаря въпроса. Ама едно такова баааавно и протяяяжно все едно си глуха баба с три слухови апарата и ТЕЛК-ово решение. Не, бе, не, пъне се алтернативната форма на живот, не те питам какво работиш, питам те какво правиш, когато не работиш, в свободното си време.
Тогава е мой ред да повторя, също толкова бааавно и протяяяжно, че аз когато не работя едно, правя нещо друго и така си почивам. Ама това за другите било работа, какво от това? Важното е на мене в края на деня да ми е кеф и да ми е едно удовлетворено, така. Това, че „краят на деня“ е първи петли и че имам някакви си там шест часа сън, дребна работа. Ще се спи, когато може. Ако може и няма нищо за вършене, естествено. А то неща за вършене има. За целия китайски и индийски народ. Умножени по 3.14. Ама кой да ти мисли за такива важни работи.
Аз май ще ви оставям, че тъкмо си догледах новинарската емисия и сега ми почва сериала. Ама да не си помислите нещо – гледам само с едно око, с едната ръка пиша, с втората решавам квадратни уравнения, а с третата си правя списъка със задачи за утре. Така де, разбрахте ме!
Айде, няма да ви губя времето повече и умната!
© Бистра Стоименова All rights reserved.