Особняк
Напоследък малко поотсътвах от сайта - къде нямах нищо ново като идея, къде проблеми с компютъра...
Особняк
Това момче, беше едно от най-невзрачните, които бях срещала. Обикновено стоеше мълчаливо на последния чин и почти не разговаряше с никого. Имаше разсеян вид, изглежда отнесен на някъде.
Ние - съучениците му - често се шегувахме с тази негова разсеяност, макар тогава да не осъзнаваме, че го засягаме. Някои учители подхвърляха, че може би е влюбен, а това още повече го караше да се затваря в себе си. Такъв си беше - особняк.
До завършването, така и не успя да се отпусне, че бяхме задружен клас. Навярно, беше потънал в някакъв свой свят, макар че тогава не го разбирах.
След време започнах работа в туристическа агенция, където всеки ден срещах различни хора. Всеки имаше своите интереси, изказвания и капризи.
Един ден, в процеса на работа, прочетох името на моя съученик в един от списъците. Същите имена - първото, второто, третото. Любопитна бях да го видя.
Само след няколко дни, той наистина се появи във фирмата. Оказа се, че сътрудничи на агенцията. Беше се променил. Имах чувството, че беше от онези момчета, които слагат по кориците на списанията. Онова момче, което познавах, го нямаше. Като че ли се беше изпарило.
Не се зарадва на срещата ни. Все пак се опитах да го заговоря. Нещото, което най-много ме изненада обаче, бе, че не пожела и дума да разменим, щом се познахме. Вероятно у него бе се запазил споменът за онези глупави ученически шеги.
Взе нужната му информация и си тръгна.
Останах разочарована. За съжаление, бе останал същият особняк, но дали съдържанието бе същото?!
© Вили All rights reserved.
