Jun 10, 2019, 8:11 AM

Островът на спасените

729 2 8
1 min reading

…А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така – от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…

Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ожулен. Просто натиснаха побойниците, умело ги разделиха и отнесоха при Контрольора.

Сложиха ги в две кресла. Между тях застанаха  трима от охраната, но Контрольорът им кимна и те напуснаха кабинета. После той погледна навелите глави виновници.

-  Е?

Тишината застина зловещо.

- Спасихме ви от света, нали? Обещахме ви спокойствие, насита, секс, всичко, което ви харесва и можем да ви дадем. С едно условие – да сте винаги здрави. Винаги…

Двамата мълчаливо сведоха още глави…

- Да ви напомня съдбата на Далак - 1? Или на  Сърце – 4?

Помълча. После изрева:

- Е? Ще живеете ли нормално до Съдния ден или…

Посочи вратата.

- Вървете… И мислете!!!

В кабинета влезе Главният лекар.

-  Положението е отново тревожно. Очертава се язва на стомаха. А имаме на разположение само един Стомах…

Контрольорът се усмихна. Отдавна беше предвидил това. И вече беше изпратил три експедиции зад Граничния канал с една цел: да открият доброволци, готови на саможертва срещу няколко години нормален и спокоен живот. Далеч от хищниците, от канибалите, от отровите в земята, водата, въздуха. Е, разбира се, трябваше да минат изключително строг преглед. Чак след това щяха да получат ново име – според органа, който ще бъде взет от телата им, за да се продължи ценния живот на някой от златния човешки милиард…

 

 

На понеделнишко гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...