10.06.2019 г., 8:11

Островът на спасените

731 2 8
1 мин за четене

…А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така – от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…

Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ожулен. Просто натиснаха побойниците, умело ги разделиха и отнесоха при Контрольора.

Сложиха ги в две кресла. Между тях застанаха  трима от охраната, но Контрольорът им кимна и те напуснаха кабинета. После той погледна навелите глави виновници.

-  Е?

Тишината застина зловещо.

- Спасихме ви от света, нали? Обещахме ви спокойствие, насита, секс, всичко, което ви харесва и можем да ви дадем. С едно условие – да сте винаги здрави. Винаги…

Двамата мълчаливо сведоха още глави…

- Да ви напомня съдбата на Далак - 1? Или на  Сърце – 4?

Помълча. После изрева:

- Е? Ще живеете ли нормално до Съдния ден или…

Посочи вратата.

- Вървете… И мислете!!!

В кабинета влезе Главният лекар.

-  Положението е отново тревожно. Очертава се язва на стомаха. А имаме на разположение само един Стомах…

Контрольорът се усмихна. Отдавна беше предвидил това. И вече беше изпратил три експедиции зад Граничния канал с една цел: да открият доброволци, готови на саможертва срещу няколко години нормален и спокоен живот. Далеч от хищниците, от канибалите, от отровите в земята, водата, въздуха. Е, разбира се, трябваше да минат изключително строг преглед. Чак след това щяха да получат ново име – според органа, който ще бъде взет от телата им, за да се продължи ценния живот на някой от златния човешки милиард…

 

 

На понеделнишко гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...