10.06.2019 г., 8:11

Островът на спасените

730 2 8
1 мин за четене

…А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така – от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…

Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ожулен. Просто натиснаха побойниците, умело ги разделиха и отнесоха при Контрольора.

Сложиха ги в две кресла. Между тях застанаха  трима от охраната, но Контрольорът им кимна и те напуснаха кабинета. После той погледна навелите глави виновници.

-  Е?

Тишината застина зловещо.

- Спасихме ви от света, нали? Обещахме ви спокойствие, насита, секс, всичко, което ви харесва и можем да ви дадем. С едно условие – да сте винаги здрави. Винаги…

Двамата мълчаливо сведоха още глави…

- Да ви напомня съдбата на Далак - 1? Или на  Сърце – 4?

Помълча. После изрева:

- Е? Ще живеете ли нормално до Съдния ден или…

Посочи вратата.

- Вървете… И мислете!!!

В кабинета влезе Главният лекар.

-  Положението е отново тревожно. Очертава се язва на стомаха. А имаме на разположение само един Стомах…

Контрольорът се усмихна. Отдавна беше предвидил това. И вече беше изпратил три експедиции зад Граничния канал с една цел: да открият доброволци, готови на саможертва срещу няколко години нормален и спокоен живот. Далеч от хищниците, от канибалите, от отровите в земята, водата, въздуха. Е, разбира се, трябваше да минат изключително строг преглед. Чак след това щяха да получат ново име – според органа, който ще бъде взет от телата им, за да се продължи ценния живот на някой от златния човешки милиард…

 

 

На понеделнишко гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...