Островът не се продава

Сцена: Клиентът влиза в офиса, за да сключи сделка.

- Добър ден.

- Добър ден и на вас, господин...

- Карон, моля, Карон.

- Господин Карон, заповядайте, седнете. Така, слушам ви.

- Дошъл съм от Шотландия и пътувайки често, аз и семейството ми попаднахме на този прекрасен остров. Впечатлихме се много от земната му красота. Интересувам се да го купя.

- Имате право, господин Карон, великолепен остров е света Анастасия. Но преди всичко искам да ви задам няколко въпроса.

- Първо, какво познавате за този остров, чели ли сте му историята?

- Не, не бих казал, че притежавам такива знания. Но този въпрос има ли връзка със сделката, която ще сключим?

- Още не сме говорили за нещо такова. Втори въпрос, смятате ли да го превърнете в райско кътче, което ще бъде достъпно за хиляди туристи годишно. Накратко, смятате ли да се възползвате от мястото, за да доведе повече туристи?

- Всъщност го имам предвид това, но мисля, че е трудно да се осъществи. Изисква много търпение, труд.

- Последен въпрос, господин Карон, имате ли като цел да построите болници и да приложите модерната технология от медицината на този остров?

- О, не, нямам го за цел. Така, мисля, че приключихме, къде да подпиша?

- Не, господин Карон, няма да продам острова на вас, колкото и нули да пише на вашия чек. По отговорите ви разбрах, че не го заслужавате този остров. Единственото, което мога да ви посъветвам е, че не стига да имаш само пари, ако не можеш да ги споделяш с другите, все едно ги нямаш.