XIII
Дядо Радо ми каза, че ще е добре да се грижа за овцете. С радост доях, а също и извеждах стадото на паша. Вечер се прибирах при семейството - играех си с децата, ядях и лягах да спя в общата им одая.
Хубавото не продължи дълго. Една сутрин стопанинът не ме пусна с овцете. Рече ми:
- Султанът е пратил хайка.Чух, че дири бегълци. Не е добре да се показваш навън.
Няколко дни не излизах. Сигурно щях да продължа да се крия, но едно от децата донесе вестта,че султанските люде започнали да претърсват християнските къщи. Скоро и по нашата уличка,току пред дома на дядо Радо, мина глашатай, спря се и зачете височайша заповед: ”Ако някой види момчета, било с аджемиогланско облекло, било с еничарско, или пък други, непознати в този край, веднага да обади за това на кадията. Ако има сведения,че те са се отметнали от мюсюлманството, да бъдат оковани във вериги и придружени от годни хора, да се изпратят в щастливия двор на султан Мурад III ”.
С моя покровител решихме през нощта да напусна селото ...