XXXVII
По залез слънце най-после съгледахме стените на Търновската крепост. След многото премеждия ни било писано да достигнем старопрестолния град. Огнен ореол обрамчваше останките от българските дворци, патриаршия и крепостни стени с порти и с кули по тях, които сякаш бяха коленичили молитвено на хълма, наречен Царевец. Поп Петър ни каза,че на отсрещната рътлина - с име Трапезица, преди двеста години имало много черкви и манастири, обградени със защитен зид с шест порти, но като превзели града, турците ги разрушили. Между височините проблясваше и като златотъкана одежда се виеше реката Янтра. Видях някои запазени български църкви, а на почтително разстояние от тях - новоизградени джамии, имарет и кервансарай. От страната на християнските храмове и нагоре по склоновете покрай реката, се бяха скупчили и надничаха малки къщички. В ниското се щураха много люде - там съгледах дюкяни и всякакви такъми. Слава богу, с нас в града влязоха и други търговци, които се оказаха познати на търновск ...