Mar 13, 2018, 9:04 AM

 От деня - 2.

  Prose » Humorous
1K 2 6

Multi-part work to contents

1 min reading

Малките деца са страхотно наивни тарикати. Винаги оплитат нещата и се опитват да ги оправят по системата „метнато одеяло”.

Нали помните: мяташ го над главата и ти нищо не виждаш, значи и теб не те виждат. Ако пък те виждат – сърдиш се, тропаш, дори се мяташ на пода.

Възрастните са длъжни просто да ти вярват – колкото и елементарно да ги лъжеш. Или поне се опитваш да лъжеш…

хххх

Така свикнахме с интернета… Не можем без него… И се чудят младите какво са правели хората едно време без разните джаджи и интернета…

А то следи от онуй време има. Намирали са занимавки, оставили са нещо и за нас. Един пишел симфонии – девет известни, друг композирал токати и фуги, трети опери създавал, четвърти рисувал портрети, пейзажи, библейски картини, пети стихове, че и роман в стихове  съчинявал, шести „Престъпление и наказание“ сътворил, шести… седми…

Абе, убивали са си някак времето…

хххх

В семейството още нищо не е станало, а виновникът вече се знае…

хххх

За да стане една жена милиардерша, трябва поне десет години да се мъчи по разни Малдиви и Кариби…

хххх

Към работното място се движа бързо. За да не размисля…

хххх

Някога той бил малък и глупав хлапак с филия мас в ръка. Сега е голям и тъп политикан с ръце в държавната хазна…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Георги, страхотни бисери!
  • Като умни цитати от реалността, само че още по-точни и от самото сегашно време.
  • Благодаря, Мариана!
  • Благодаря, Стойчо, Биляна! Всеки ден се появяват подобни късчета. И - ето...
  • Парченца от ог големия пъзел "живот" Интересно е да ги търсиш, но за съжаление не винаги пасват точно, ама пък каква радост е като откриеш точното парченце и да го сложиш на място... Чудя се дали някой, някога е успял да го сглоби целия?!?
    Симпатични парченца и в двете части, интересна хрумка

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...