От деня - 27.
Срещам рано заранта една позната. Да я наречем... Хайде, Валя да бъде.
Знам, че работи в едно школо. Обслужващ персонал. Лелка, както си ги знаехме едно време.
Така – несвързани с нас по роднинство жени, но близки и разбираеми. Може да ти се скара, може да ти помогне – зависи от много неща.
Та Валя гледам оная заран, тръгнала в обратна на училището посока.
Питам я да не се е загубила.
А тя ми обяснява, че ходила да чисти лекарски кабинет.
Парите в училище не стигат.
Плащат на жените минимална заплата. А с тия 290 лева – доскоро 270 – кое по-напред? /писано преди време -. Б.м./
Собственикът на кабинета й плащал сто лева месечно.
Без данъци, без удръжки, без осигуровки.
Валя е доволна.
Работа около час – парите сигурни.
Сив сектор на икономиката? Черен?
Какво й пука? Жената има семейство, пари трябват, а от спазването на законите – полза йок.
Осигуровки плаща през училището. Досега не са й трябвали. И не вярва да й послужат.
Знае си – циганите ще получават безплатна медицинска помощ, а евентуална пенсия даже не я блазни.
Хем не е сигурна дали тогава ще има отде да дойде, хем има усещането, че за властта е по-добре тя да не стига до пенсия.
Не е права ли?
Законопослушание?
Отношение към държавата?
А какво е получила досега от тая държава, която години наред е подхранвала с парите си?
Малко, но редовно.
Които пари, впрочем, са били откъсвани от залъка й.
И да оставим настрани втръсналите се лафове: не питай какво прави държавата за теб, ама патриотизъм, но недей така...
Държавата е система, която трябва да служи на гражданина. Не той на нея.
И, когато тази система се опитва да подчини гражданина на своите интереси – разбирай: на интересите на тези, които трябва да му служат, човек е в правото си да й се противопостави.
Най-напред – рода, родината, нейде накрая държавата.
Тогава малкият човек разбира, че не е толкова малък.
В борбата с цялата потисническа сила на държавата...
Коментари - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
