В купето на влака – няколко души. Тиха жена, която не се обади до края, един градски, студентка, мъж, който има мнение по всички въпроси, макар половината да не знае какви са, и детска учителка. Възрастна, дребна, кротка… От ония, на които се крепи светът, робството, гнетът. С четири чанти, две найлонови торби, една антена на прът. Прътът над човешки ръст. Щяла да пътува с приятелка, ама оная се обадила сутринта, казала, че не може и й поръчала да закара и нейния багаж в далечното село. Та женичката се натоварила…
Във Варна студентката й помогнала, в Плевен всички се хванаха да разтоварват. Оставиха я на автогарата. Но как ли ще се оправя на село…
А студентката – дребна, с малка усмивка /това е намек!/, пантерка /това също!/. В къси гащички – опнати под мишниците. Реалистична поетеса…
Сещате ли се коя е?
хххх
Вървя с кучето през пазара. Няма хора, лесно минаваме. Виждам жена… Няма да я опиша – все пак, спада биологически към нежния пол. С нея момче. Тя се разкрещява:
- Махай го това ку ...