ГлаваI

^{Неочакван гост}

В онази мрачна дъждовна нощ злите духове бяха излезли за отмъщение. Светкавиците щяха да им покажат в коя къща да влязат. Облаците бяха генерали, които чрез гърмежите щяха да кажат на кок жив какво да направят. Строени като армия, светкавица удари къща чак в края на улицата. Тя потегли, гръмовете като бомби им казваха задачата за тази нощ. Особеното тази нощ е, че им бе наредено само да ходят, беше им забранено да летят. Оръжия бяха техните лица – студени и мрачни. Маршируваха като истинска армия, готови не за бой, а за отмъщение. Те отмъщаваха на живите предатели, крадци, убийци, изобщо хора, които са сторили зло в живота си в техните сънища! Ядосано гледаха с любопитство къщите, през които минаваха. Един от духовете се вгледа изумено в една от къщите, забави крачката си и спря. Останалите не му обърнаха внимание, генералите бяха втренчени в развитието на атаката. Духът не отлепваше вниманието си, чудеше се откъде му е позната. Стари спомени нахлуха в него. Пред очите на духа стоеше образ, свързващ го с къщата. Ядосваше се, мъчейки го  това малко, но важно за него нещо – кой е този загадъчен образ, свързващ го с духа? Облак мина над него, изгърмя мощно, след което се върна при останалите. След изгърмяването духът падна на краката си. Купища спомени се изсипаха в него. Цялото зло нахлу в него, нахлу жажда за лично отмъщение. Рядко срещана жажда при духовете. От сведения му поглед се отправи към къщата, студените му сини устни изрекоха гневно името – Лео!

Облакът бе подсказал за това име!