От разстояние
Целувка по клепачите. И жадно протегната към мен ръка. Разперени крила. Летяща душа. Жадуване. Жажда. Пръсти в пръстите. Устни в устните. И две усмихнати кафеви очи. Галят ме от разстояние. Пият ме от разстояние.
Вдишвам коси - с мирис на борови игли. Сянка в сянката. И лилави минзухари пръснати по кожата ми... И капки дъжд събрани в зениците ми. Трептят. Трептят!Трептят?!
Целувка по челото. И глътка сълзи. Стенание. Стон. Искам да те питам... Искам да ти разкажа... Искам да... Ще се приближиш ли?... С малко слънчеви зари?... Да ми уловиш дъги?
Нека бъдем непознати. Дъх в дъха. Прошепни ме. Име, име... Слънцето звучи във мен. Звуци - златен прах. Като молитва. Като клетва. Като път. Пропътувай ме. Гони ме - догони ме. И ме нарисувай цялата. Душа в душата. Като корен на незапочнало добро.
Като сън в съня - не ме буди! Вдишай ме. И бди над мен. Като лятото ми. Като моето лято. Моето всичко и всичко мое. Като непоказани лъчи...
Да ми дариш зари. Да ми уловиш дъги. Ще се приближиш ли?
08.03.2007
© Ралица Стоева All rights reserved.
