От разстояние
Целувка по клепачите. И жадно протегната към мен ръка. Разперени крила. Летяща душа. Жадуване. Жажда. Пръсти в пръстите. Устни в устните. И две усмихнати кафеви очи. Галят ме от разстояние. Пият ме от разстояние.
Вдишвам коси - с мирис на борови игли. Сянка в сянката. И лилави минзухари пръснати по кожата ми... И капки дъжд събрани в зениците ми. Трептят. Трептят!Трептят?!
Целувка по челото. И глътка сълзи. Стенание. Стон. Искам да те питам... Искам да ти разкажа... Искам да... Ще се приближиш ли?... С малко слънчеви зари?... Да ми уловиш дъги?
Нека бъдем непознати. Дъх в дъха. Прошепни ме. Име, име... Слънцето звучи във мен. Звуци - златен прах. Като молитва. Като клетва. Като път. Пропътувай ме. Гони ме - догони ме. И ме нарисувай цялата. Душа в душата. Като корен на незапочнало добро.
Като сън в съня - не ме буди! Вдишай ме. И бди над мен. Като лятото ми. Като моето лято. Моето всичко и всичко мое. Като непоказани лъчи...
Да ми дариш зари. Да ми уловиш дъги. Ще се приближиш ли?
08.03.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
