Ralina13 (Ралица Стоева)
74 189
15.12.2007 г., 7:45 ч.

От разстояние 

  Проза » Други
1130 0 3
1 мин за четене
 

Целувка по клепачите. И жадно протегната към мен ръка. Разперени крила. Летяща душа. Жадуване. Жажда. Пръсти в пръстите. Устни в устните. И две усмихнати кафеви очи. Галят ме от разстояние. Пият ме от разстояние.

   Вдишвам коси - с мирис на борови игли. Сянка в сянката. И лилави минзухари пръснати по кожата ми... И капки дъжд събрани в зениците ми. Трептят. Трептят!Трептят?!

   Целувка по челото. И глътка сълзи. Стенание. Стон. Искам да те питам... Искам да ти разкажа... Искам да... Ще се приближиш ли?... С малко слънчеви зари?... Да ми уловиш дъги?

   Нека бъдем непознати. Дъх в дъха. Прошепни ме. Име, име... Слънцето звучи във мен. Звуци - златен прах. Като молитва. Като клетва. Като път. Пропътувай ме. Гони ме - догони ме. И ме нарисувай цялата. Душа в душата. Като корен на незапочнало добро.

Като сън в съня - не ме буди! Вдишай ме. И бди над мен. Като лятото ми. Като моето лято. Моето всичко и всичко мое. Като непоказани лъчи...

   Да ми дариш зари. Да ми уловиш дъги. Ще се приближиш ли?

 

                                                                                              08.03.2007

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                        

 

© Ралица Стоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??