Мракът дойде рано, носен от жулещите езици на студа. Земята беше скована в безпощадна, суха зима, и смразяващ душата хлад. По улиците на града нямаше никой и само окапалите листа на дърветата танцуваха във въздуха, носени от воя на ледените ветрове. Из въздуха витаеше някаква нотка на скрита печал и задушаваща самота. Нотка на ярост по изгубено щастие. Хората се бяха прибрали в уютните си, топли домове, изгасили лампите, заспиваха с мисълта за големите, важни дела, които имаха да свършат на другия ден. По улицата бродеше старец, дърпайки след себе си празна количка. Дрехите му бяха вехти и скъсани. Студът пронизваше тялото му. Ветровете си играеха с него - хапеха го, нападаха го и безмилостно изстискваха капка по капка живота му. Сякаш беше нападнат от злобни, изгладнели вълци, но той не спираше. Вървеше спокойно, с непроницаема вяра. Когато глутницата се отегчи от него и престана да духа, той спря и погледна нагоре. От плътното тъмносиньо небе, точно над него, въртеливо се спускаше ма ...