Отиде си
Не свети Слънцето за мен, откакто си отиде,
(ти беше моето Слънце).
Нямат вкус сълзите ми, откакто си отиде,
(привикнах към вкуса им вече).
Не усещам полъха на вятъра, откакто си отиде,
(все търся твоето движение край мен).
Не е свършила нощта, откакто си отиде,
(обгърна ме непрогледна тъмнина).
Не трепка ни една звезда, откакто си отиде,
(или аз не виждам трептенето им, търсейки теб).
Не чувствам ни радост, ни болка, откакто си отиде,
(всичките ми чувства си отидоха с теб).
Не срещам и лика си в огледалото, откакто си отиде,
(сякаш без теб съм избледняла).
Не чувам музика, ни стон, откакто си отиде,
(гласът ти ми беше всичко).
Не тупти и сърцето ми, откакто си отиде,
(отивам си, може би, и аз).
(ти беше моето Слънце).
Нямат вкус сълзите ми, откакто си отиде,
(привикнах към вкуса им вече).
Не усещам полъха на вятъра, откакто си отиде,
(все търся твоето движение край мен).
Не е свършила нощта, откакто си отиде,
(обгърна ме непрогледна тъмнина).
Не трепка ни една звезда, откакто си отиде,
(или аз не виждам трептенето им, търсейки теб).
Не чувствам ни радост, ни болка, откакто си отиде,
(всичките ми чувства си отидоха с теб).
Не срещам и лика си в огледалото, откакто си отиде,
(сякаш без теб съм избледняла).
Не чувам музика, ни стон, откакто си отиде,
(гласът ти ми беше всичко).
Не тупти и сърцето ми, откакто си отиде,
(отивам си, може би, и аз).
© Габриела Симеонова All rights reserved.
