-Човече, защо се опитваш да се убиеш?

Сам стоеше на върха на старият лифт и гледаше право надолу към скалите.

-Качи се, не бъди страхливец!-подвикна към Павел. –Много е готино, от тук се вижда цяла София. Ето там, живее. –вдигна поглед и се загледа в еднаквите отдалеч покриви, само нейният се различаваше.

-Пак ли за онази? Сам, тя е .. –приятелят му не намираше подходящи думи да опише новият интерес на полицая. Те бяха приятели от деца, познаваха се добре. Павел знаеше, колко лесно залита Сам след жените. Но тази беше висока топка , имаше самочувствие и дързък поглед. Беше я видял на снимка от дискотеката, не че я познаваше лично.

-Честно , Павка. Това е тя. Знам, покрива е различен , ела и виж.

-Слез от там, преди да си тупнал. След час трябва да си в районното.

Сам изпръхтя и се пусна надолу, държеше се на ръце, докато опипа с крака металната конструкция под себе си. Задържа се висейки за момент, докато хвърляше последен поглед на шареният покрив. Едната му страна беше зелена, а другата червена. Вероятно керемиди и мушама или нещо такова, не беше се загледал какво е всъщност, онази вечер. Не точно покрива оглеждаш, когато си пред дома на такава красавица. Замисли се , какво му ставаше, да не би да очакваше да я зърне от тук? Какъв глупак само, как щеше да я види? Дори да беше в дома си, дори да се разхождаше по двора в момента, той нямаше как да я види. Беше толкова далеч. А му предстоеше да се отдалечи и повече. Не спираше да мисли за нея от онази вечер. Сигурно защото му се дърпаше. Беше свикнал да получава всяка която поиска. Само казваше: „Аз съм ченге“- и мацките пощуряваха. Изпръхтя си сам, какви глупости си мислеше? Идеше му да си удари един. Повечето се плашеха, като чуеха какъв е. Но наистина , не беше свикнал да му отказват. А тази дори името отказа да си каже, можеше да я накара да си даде личната карта, но в онзи миг беше като препариран и това не му се беше случвало. Слезе внимателно и застана до приятеля си. Павел го гледаше с досада. Той му беше повече брат от собственият му брат, нищо че имаха различни майки. Сам и Калоян не се разбираха особено. Не му се мислеше за това в момента. Мислите му отново се върнаха към румените бузи и порцелановата кожа на онова момиче. Бесният й поглед и буйните къдрици. А извивките…

-Да му се не види!-изруга. –Трябваше да я попитам как се казва.

-Нали й имаш адреса?

-И?

-И? Леле, сети се глупако!

Сам го загледа тъпо, докато сгрее. –Оу.

-Оу ми, можеш да я намериш. Но само , ако си сигурен , че не е защото ти е отказала!-размаха пръст пред лицето му.

Сам кимна и се подсмихна. Точно така, щеше да си намери повод да иде до тях. Уж е забравил да запише нещо или … щеше да го измисли. Точно така, приятелят му беше гений.

-Прав си, още това дежурство.

-А не , не това имах предвид!– подвикна по него Павел, но Сам вече вървеше напред към порутената сграда, за да излезе до колата. Нямаше търпение вече. Искаше да я види пак. Преди две вечери , бяха я нападнали някакви хлапета в дискотеката където работеше, беше станало меле и той беше се отзовал на сигнал , заедно с колега. Когато я видя , нещо в него сякаш се пропука. Искаше да е сигурен, че е добре. Предложи й да я закара до дома й , уж под претекст че му е задължение. Тя естествено не се върза, но след десетата молба от негова страна се съгласи. През целият път гледаше в страни , ръцете й бяха свити в скута, а краката възможно най-близо до вратата. Беше му смешно. Тя се намираше в полицейска кола , с полицай , а се държеше по-уплашено отколкото пред онези кретенчета. Странно момиче. Когато я попита може ли да се качи с нея, тя цялата пламна.

-Брато! –Павел го побутна. Сам премигна насреща му. –Зелено е!-викна му приятеля му.

Полицаят разтърси глава и чу клаксоните около себе си.

-Педерас!

-Мърдай, спиш ли?

Потегли на жълто и отнесе още няколко псувни. Трябваше да я види!  Окончателно го реши, до сега не беше се държал така. Не беше реагирал и така спокойно на "благословии" по негов адрес. Определено нещо не беше на себе си. По време на патрул успя да убеди колегата си да минат покрай дома й. Когато патрулката спря пред червената порта, навън още беше светло. Видя я и застина, като онази вечер. Тя беше със слушалки и леко поклащаше ханш , докато режеше храстите провиращи се през оградата от другият двор. Ухили се, когато тя подскочи стреснато виждайки патрулката.

-Няма ли да слезеш? –колегата му го подкани.

-А, да. –махна с ръка и се откопча. Излезе от опела и вдигна ръка за поздрав, тя се смръщи и се посочи, той кимна, хилеше се като кретен. Побърза да скрие усмивката си. Момичето захвърли ножицата и ръкавиците си, едно голямо черно куче я последва до оградата. То го зяпна с жълтите си очи.

-Има ли нещо? –гласът и излезе пресипнал.

-Не, да. Забравих да запиша имената ви.

Тя замига. -Но аз не съм предявявала претенции към онези хлапета.

-Да, така е , да. –сигурно вече освен , че прилича на идиот, звучеше като такъв.

-Е?-загледа го в очакване.

-Все пак, ни повикахте и ..

Тя въздъхна и той млъкна. –Роуз Иванова Стоянова.

-Роуз. -пробва името й. Звучеше приятно , излязло измежду устните му. Можеше дори да си представи как го шепне в ухото й. 

-Мхм, няма ли да го запишете?

Думите й направо го попариха, заопипва джобовете си и успя да се закачи за белезниците , затегли и те паднаха на земята. Изруга тихичко и се наведе да ги вземе. Роуз го наблюдаваше търпеливо.

-Ще го запомня. –каза накрая мъжа и се изправи. Заигра си с белезниците, докато я гледаше. Очите й следяха движенията му, изглеждаше объркана. Вероятно трябваше да й каже нещо. – Ти често ли си тук?

-Моля? –лека усмивка трепна на розовите й устни. Погледна леко в страни и се опита да не се разсмее. –Не сте тук заради онази вечер. –червенината отново се разля по лицето й.

Той се усмихна, харесваше го. Можеше да разпознае знаците.

-Да, аз.. чувствам се глупаво. –призна си. –Забравих да ви попитам за името онази вечер.

-А то ви е важно, така ли?

Флиртуваше ли или само така му се струваше? Хвърли поглед на колегата си, прозореца беше отворен и Ради чуваше всичко. Смееше се , въпреки че гледаше право напред. Май не си въобразяваше, Роуз също флиртуваше с него.

-Не, просто се чудех.

-Оу. –тя замига и сведе поглед. –Е, добре тогава…

-Не, почакай! –въздъхна. –Голям съм глупак. Вместо да дойда с цвете и покана, се правя на идиот. Виж, Роуз. Хареса ми и искам да излезем.

Момичето стисна устни и го погледна през мигли, Сърцето му замря. Топлите й кафяви очи блестяха с игриво пламъче.

-Хм, продължавайте да искате!-врътна се и се скри бързо зад къщата, Сам остана като ударен с мокър парцал, а Ради се заливаше от смях в колата. Стори му се , че потъва дълбоко в калта, лепкава, тежка кал от която няма измъкване. Стоя още минута така пред портата , преди да се насили да помръдне. Черното куче, още го зяпаше, сигурно и то му се присмиваше. 

-И какво стана? Резнаха те! Казах ти, че е тузарка. Няма да излезе с просто ченге, колкото и да си симпатичен.

Сам преглътна обидата и разочарованието и кимна. –Тузарка, а? Ще го видим това!

Патрулката потегли , а той потъна в мълчание. Втори път, втори път му отказваше и този беше брутален. Трябваше да е мазохист, че да се върне пак. Но явно беше, защото вече замисляше план в главата си за нова визита.