Karolin (А. А)
26 91
Mar 17, 2021, 9:16 PM  

 Откровеният 

  Prose » Narratives, Others
770 2 8
Multi-part work
1 min reading
Той беше откровен човек, привидно отворен към всеки. Но нещо в него беше тъмно, много тъмно. За сега добре го контролираше и криеше спотаено в дебрите на ума си. Но въпреки самоконтрола, понякога не удържаше всичко така спотаено. Лесно палеше, импулсът и бързите действия... му навличаха проблеми. А проблемите му, от своя страна, играеха важна роля в отношенията му извън типичното му обкръжение. Напоследък все по-често търсеше компанията на нетипични за него хора. Роузи беше една от тези така нетипични същества.
Мила, нежна, добра. Докато разговаряха червенината обливаше иначе прозрачната кожа на лицето й. Всъщност тя доста наподобяваше онези порцеланови кукли, които затваряш зад някоя витрина, за да я опазиш, някои хора дори не отваряха кутиите им, никога. А от какво всъщност ги пазеха? От децата им, да не изпуснат някоя, нацапат или какво? От себе си, защо? Защо беше нужно да пазим вещи. Да, тя Роузи, далеч не беше просто вещ, но изглеждаше също така крехка и караща те да искаш да я з ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© А. А All rights reserved.

Random works
: ??:??