Откровеният
Multi-part work
-
1011 2 8Prose » Short stories, Others
-
1218 4Prose » Short stories, Others
-
891 1 7Prose » Short stories, Others
-
889 6Prose » Short stories
-
830 1 4Prose » Short stories, Others
-
922 4Prose » Short stories, Others
Той беше откровен човек, привидно отворен към всеки. Но нещо в него беше тъмно, много тъмно. За сега добре го контролираше и криеше спотаено в дебрите на ума си. Но въпреки самоконтрола, понякога не удържаше всичко така спотаено. Лесно палеше, импулсът и бързите действия... му навличаха проблеми. А проблемите му, от своя страна, играеха важна роля в отношенията му извън типичното му обкръжение. Напоследък все по-често търсеше компанията на нетипични за него хора. Роузи беше една от тези така нетипични същества.
Мила, нежна, добра. Докато разговаряха червенината обливаше иначе прозрачната кожа на лицето й. Всъщност тя доста наподобяваше онези порцеланови кукли, които затваряш зад някоя витрина, за да я опазиш, някои хора дори не отваряха кутиите им, никога. А от какво всъщност ги пазеха? От децата им, да не изпуснат някоя, нацапат или какво? От себе си, защо? Защо беше нужно да пазим вещи. Да, тя Роузи, далеч не беше просто вещ, но изглеждаше също така крехка и караща те да искаш да я затвориш някъде на безопасно, за да не се изцапа случайно. Истината е, че така затворена порцелановата кукла потъваше в прах и започваше да мирише на старо и изхабено. Опитвайки се да опазят тези така ценни кукли, всъщност ги похабяваха без време.
Сам добре осъзнаваше, че тази кукла не е негова, а далеч не е и за игра. Тя беше само за сериозни колекционери, такива, които знаеха как да се грижат за нея и да я пазят. Тези, с които обикновено си играеше той, бяха повече тип Барби, сред тях имаше какви ли не –Барби адвокат, Барби лекар, Барби домакиня, Барби козметичка. Те по нищо не се различаваха една от друга. Еднакви изкуствени импланти, еднакви прически, еднакво напудрени лица и оскъдни дрехи. Можеше да се закълне, че пъшкаха и се смееха еднакво. Така го устройваше, до скоро. От едно известно време изпитваше странната нужда да има при кого да се прибере, да поговорят, да хапнат и да си легнат. Не да правят секс, въпреки че и това искаше, но му липсваше топлината на тялото до него. В тези малодушни Барбита, нямаше как да има топлина, повечето от частите им бяха заменени със силикон и пластмаса. Толкова се бяха сраснали с изкуственото в тях, че трудно можеше да различи какво е останало от истинските им тела. Жалка гледка, той беше жалък. Развален.
© А. А All rights reserved.
