- - - - -
(Камерата показва в гръб мъж с наметната ватенка и каскет на главата. Пред него гори огън, а около него стърчат само голи каменни зидове. Камерата се завърта и показва околния пейзаж. Зима е. Сняг е привел клоните на близките храсти. На неголямо разстояние се виждат зидовете и на други порутени къщи. Било е поселище, сега е гора. Стъблата и голите им клони стърчат като ръце на мъртъвци.
Камерата се насочва към буйния огън, след това показва краката на мъж, ръцете стискат клон, чупят го на две в коляното, спира се на лицето му, което е размазано петно, за да остане той анонимен.)
(Дончо им постави три условия, освен финансовите: лицата размазани, гласовете модулирани и вместо прякори и имена, да ги представят като Една Жена, Един Мъж и техните синове. Условието се прие.)
– Ей там го зарових – посочва с едното парче от клона към ъгъла на къщата, разравя с него горящата купчина и го хвърля отгоре. – Убих го и го зарових.
(Камерата показва ъгъла между зидовете, но снегът е покрил ...