Дните минаваха и беше изключително странно и цял късмет, че досега нито приятелката на Миро, нито мъжът на Алекс, бяха заподозряли нещо. А колкото повече време минаваше и колкото повече бяха заедно, Алекс и Миро сякаш се променяха с всяка изминала минута. Станаха по-раздразнителни, по-често се караха с половинките си и си намираха повод да са по-рядко с тях насаме. Докъде щеше да стигне всичко това и кога беше моментът да се спре? Това се питаше Алекс всеки ден и пак всеки ден се убеждаваше, че вече преминава границата. Но паднеше ли нощта, и озовеше ли се пак на плажа извиваща се от удоволствие и щастие в ръцете не Миро, тя започваше да си мисли точно обратното. Беше сключила сделка с нечистата си съвест: щом си тръгнат от морето всичко приключва на границата на София, Алекс ще е взела каквото е искала, Миро ще си е получил заслуженото, другите нищо няма да са разбрали и животът ще продължи да си върви щастливо, както до сега. И съвестта й стриктно се придържаше към сделката, което пр ...