Отново

Стоя навън и съзирам звездите в небето, колко са красиви със своя неповторим блясък. Самотна птица премина пред погледа ми, самотна като мен самия. Дръпвам леко дима от сладката пура  и се оставям да ме обладае горчивината ù. Стяга ме нещо в гърдите, непозната болка е това. Вятърът подухва леко и ръцете ми изстиват от студенината, леко затварям за миг очи. Все по-тежки и редки стават моите вдишвания, силите ми се изгубиха в предишни опити. Птицата се скри в самотното дърво, спомените за топлите ръце по моето лице изплуват в съзнанието ми. Отпускам се леко на стола и тишина завладява нощта красива, чувам горенето на пурата. Последни вдишвания си поемам, сърцето все по-бавно затуптява и се отдавам на спокойствието. Утре няма да съм същият, но ще продължа да мъждукам слабо в някой тъмен ъгъл. Скоро ще се възродя в някой друг.