Feb 5, 2011, 2:49 PM

Отново DEJA VU

  Prose » Others
726 0 0
1 min reading


 

Вървиш нагоре, нагоре, издигаш се... и падаш. Озоваваш се точно там, откъдето си тръгнал - пред бездната. Отново си там на ръба. Ами сега? Да скочиш или отново да тръгнеш, носейки със себе си кървящите рани? А ако отново те пронижат, ако отново старите рани, които току-що са зараснали, се отворят или още по-лошо - сдобиеш се с нови още по-дълбоки? Заслужава ли си за пореден път да видиш как всичко рухва точно зад гърба ти, да усетиш студения дъх на самотата, да разбереш, че си сам-самичък в огромния нечовешки свят!? Ден си добре, после месеци плащаш за всеки хубав миг, за всяка усмивка. Ако днес имаш възможност да направиш нещо - направи го и не защото утре рискуваш да нямаш този шанс, а защото без значение дали се възползваш от него или не - животът си върви. Вечер заспиваш, казваш си, че утре всичко ще бъде различно, но на сутринта отново се будиш до голата реалност. И нима не можеш да я промениш? Казват, че решението на всеки проблем винаги се крие точно пред очите ти, но точно затова не можеш да му обърнеш внимание. Тогава как мислиш, дали светът е объркан или грешката е в теб? Лесно е да мразиш другите, да ги съдиш за грешките им, да търсиш вината им, но можеш ли да мразиш себе си и онова малко дяволче в теб, което винаги те влачи към калта!? Не можеш, нали, защото човек просто така е устроен. Влачиш собствените си вериги, в които си окован. След себе си оставяш само диря в прахта, която вeтровете заличават. Вървиш, но дали нагоре или надолу, този път и ти не знаеш. Не ти ли е до болка познато? Това не е ли DEJA VU?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нечуплива All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...