Отново на път
Добре, ще тръгвам вече. Май се заседях повече от колкото трябваше...
Да, да... всичко си взех, можеш да бъдеш спокоен. В един куфар успях да побера всичките си чувства към теб. Ето тук, до тази стара и овехтяла любов, която за нищо не става вече, но още ми е жал да изхвърля, грижливо съм сгънала и няколко съвсем нови разочарования. Всичките до едно са ми подарък от теб, как бих могла да не си ги взема?! Под тях старателно съм наредила всичките излъгани надежди, а несбъднатите мечти съм сложила на дъното на куфара, защото те тежат най-много. И хубавите спомени също взех, да ме топлят по пътя. Хм... този навик за какво ми е? Добре че погледнах преди да го помъкна и него. Не, не, не ми трябва, благодаря. Най-добре го изхвърли и ти, на теб също не ти трябват стари наши навици.
Не, не ме изпращай, няма смисъл. Знам прекрасно пътя, много пъти съм вървяла по него, влачейки подобен куфар. Тежичък е... Но, знаеш ли, аз си имам традиция. Когато тръгвам отново на път събирам целия си багаж и после задължително губя куфара. Не, не, не нарочно, но така става всеки път. Просто пътуването е толкова вълнуващо, че някак си се улисвам и забравям поредния претъпкан куфар в някой влак, или на някой перон... Ха, дори не зная къде са всъщност всичките ми стари куфари, дори не помня точно какво носех в тях. Знам само, че някой някъде ме очаква и аз поемам отново на път.
Сбогом, любими.
Тръгвам.
03.05.2019г.
© Ива ВалМан All rights reserved.
Виждал съм много забравени куфари, но никога не съм се престрашавал да ги отворя. А вътре има толкова хубави неща ... ще дойде време и ще поискаш да си намериш своите 
