Най-после се върнахме, погребението ми беше хубаво - тъжно, но хубаво.

-         Сигурно си изморена, искаш ли да поспиш?

-         Не, добре съм.

-         Вечността ни принадлежи, хайде аз ще легна с теб - той ми погалва лицето, ах, колко нежност има в този жест…

-         Добре, аз в твоята къща ли ще живея?

Защо клати така глава? Нещо глупаво ли казах?

-         Не, ще живеем в нашата къща.

Нашата - колко приятно звучи. Ето ни в нашето легло - той не спира да ме гали и целува… не смея да мръдна. Усещам изгарящото му желание - влудява ме. Развива ми туниката… безсилна съм да го отблъсна. Спомням си преди много дълго време се случи същото между нас, това беше на друг свят, в друго време. Сега всичко се повтаря - отново. Не знам колко време вече продължава това, тялото ми гори подпалено от хиляди огньове. Отново съм заедно с човека, който ме обича истински - за това си заслужава да се умре.

 Отварям очи. Къде съм? Оглеждам се - празна бяла стая, аз седя гола под завивките на голямо легло. А, да. Това е нашата стая, но… къде е той? Ставам, а завивката се плъзга по тялото ми. Поглеждам през прозореца - ах, колко красива е земята - улици пълни със забързани хора, къщи, дървета… внезапно в съзнанието ми отново се появяват онези сини очи - мокри на смъртното ми ложе и празни на погребението ми. „Мамо…” Неусетно кога зад мен застана той - усетих го чак когато ме прегърна. Спомените от последната нощ нахлуха в съзнанието ми и изгониха мислите за сините очи, а целувката му ме накара съвсем да ги забравя.

-         Добро утро, красавице! Как спа? Искаш ли да закусим?

-         Добро утро. Да, тези нощи много ми липсваха… кога ще я повторим?

-         Ако искаш веднага след закуската.

Тази усмивка… не спира да ме пленява - не мога да й се наситя.

-         Какво има за закуска?

-         Ела и ще видиш.

Води ме в кухнята. На масата са поставени плодове за закуска. Я! Ананас, банани, манго… все любимите ми. Вкуса на плодовете тук е по-различен от тези на земята - тук са по-сладки. Все още се разхождам гола, не че това има някакво значение тук където никой не се срамува от голото тяло и това се приема за нещо нормално, даже красиво.

-         Тук винаги ли грее слънце?

-         Не, когато някой ангел горе умре вали постоянно, но това се случва рядко.

-         Нима ангелите умират?

-         Нямам предвид земната смърт. Един ангел да умре означава да се роди като демон в Ада.

Довършвам си закуската и го поглеждам.

-         Сега какво ще правим?

В очите му лумнаха пламъци на желание. Той стана, доближи се до мен, целуна ме и носейки ме на ръце се върнахме в леглото, и случилото се през нощта отново се повтори - сляхме се в едно.

Колко малък и беззащитен изглежда сега, когато си е поставил главата на гърдите ми и с ръце ме притиска към себе си. Като малко дете, прегърнало майка си. Изтощен, но спокоен и доволен.

Следва.....