Отпрати ме без спомен
Обич моя...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. Просто ми е тъй безразлично, далеч от теб. Не успях да се примиря с дните търпение. Липсва ми всяка твоя усмивка. Всяко твое движение. Липсват ми смехът ти, очите ти, гласът ти. Присъствието ти ме крепи. Запазва ме жив. Твоята любов ми е напълно достатъчна, но когато те няма до мен, тъмнината ме убива.
Ти си моят лъч светлина. Ти си онази по-добра част от мен. И аз не се съгласих с изводите за съществуването, когато си там. А аз на другия край. Кръговратът ми се струва суров, ежедневието – сиво, смисълът – без смисъл. Сега те моля да ми простиш, че любовта ми е обсебваща, звучаща драматично и сълзливо. Понякога хубавите дни раняват много повече, отколкото лишените от радост. Защото споменът остава. И тегне. Задушава. Шепне. Привлича. И измъчва. Споменът унищожава с красотата си. Да, съхранява те до известен период, но после те застигат онези мисли. Не искам такива емоции в нашата връзка, любов...
Най-малко желая да провалям деня ти с усещанията си. Не искам да ти бъда в тежест и да се чувстваш задължена. Но често седя и разсъждавам как домът ми е толкова празен. Мрачен. Препълнен с отсъствие. Обичам те... и те целувам, любов! Всяко утро и всяка вечер! Всеки ден и по много пъти, за да си имаш за настроение. Не се смей...
Ти си ми любимата, нали знаеш? Най-любимата в света. И готвиш чудесно! И се шегуваш прекрасно! И разказваш много интересно за ученическите си години. И изобщо за живота си. Благодаря на Господ, че те има... Че те срещнах. Че имам възможността да си говоря с теб. Да черпя информация за личността и пътя ти. Сред хората, обществото и света...
За мен всичко, което си ти и което ми даваш, е привилегия. Защото красивите хора са рядкост. А ти си съкровище. Не просто те харесвам като приятел, но те и обожавам като човек, на когото мога да споделя онова, което отричам пред себе си. Изваждаш от мен забравеното, напомняш ми за красивото и ми даряваш блаженство. Аз съм просто щастливец... от най-щастливите.
Сега... обещаваш ли да ме пуснеш без сълзи?
Защото сърцето ми не би издържало.
Обещаваш ли да ме отпратиш без целувка?
Иначе почувстваното ще ме убива всеки път, щом го повикам...
Обещаваш ли?
Любов, обещаваш ли ми...
© А.Д. All rights reserved.
Поздрави!!!
