Обич моя...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. Просто ми е тъй безразлично, далеч от теб. Не успях да се примиря с дните търпение. Липсва ми всяка твоя усмивка. Всяко твое движение. Липсват ми смехът ти, очите ти, гласът ти. Присъствието ти ме крепи. Запазва ме жив. Твоята любов ми е напълно достатъчна, но когато те няма до мен, тъмнината ме убива.
Ти си моят лъч светлина. Ти си онази по-добра част от мен. И аз не се съгласих с изводите за съществуването, когато си там. А аз на другия край. Кръговратът ми се струва суров, ежедневието – сиво, смисълът – без смисъл. Сега те моля да ми простиш, че любовта ми е обсебваща, звучаща драматично и сълзливо. Понякога хубавите дни раняват много повече, отколкото лишените от радост. Защото споменът ...