Процедурата бе отработена и Джесика Хемптън не очакваше да има проблеми. Все пак, както винаги когато трябваше да отнеме човешки живот, тя се чувстваше леко напрегната. Напрегнатостта обаче бе полезна, защото поддържаше концентрацията й на високо ниво. В този бизнес място за грешки нямаше.
Джесика бе заявила на работодателя си, че ще убива само хора, които имат тежки прегрешения. По този въпрос тя бе непреклонна. Държеше съвестта й да остане чиста. За петте години, в които бе в бизнеса, не бе изпитвала угризения. Работодателят й се бе задължил да й предоставя информация за вината на обектите. Така че тя знаеше какви хора е лишила от живот – наркодилър, виновен за смъртта на десетки младежи; мъж, който бе убил съпругата си при пиянска свада, но бе отървал затвора благодарение на хитрите хватки на адвоката си; педофил; нагъл обирджия; пияница, помел с колата си младо семейство; корумпиран политик; изнасилвач. Списъкът бе дълъг. В него имаше само мъже, защото номерът на Джесика минаваше с ...