Овца на мотор
Б-е-е-е! Това на нашия език означава „ Здравейте!“ Както сигурно вече се досетихте, аз съм една най-обикновена овца. Т. е. - бях, защото вече не съм между живите. Ето защо.
Живеех си в двора на една селска къща и водех най-обикновен овчи живот – ядене, преживяне, спане. Нищо особено, в общи линии. Докато един ден...
Както кротко си пасях на поляната пред къщата, пред портата спря един мотор и от него слезе едно момче, приятел на стопанина ми. И друг път беше идвал. Той слезе от мотора, свали си каската и очилата, остави ги на седалката и влезе в двора да се видят. Аз се позавъртях, позавъртях, преструвайки се, че паса. Казах си: „ Сега или никога! Настана време за приключения!“ Сложих си очилата, каската, метнах се на мотора и отпраших към хоризонта...
Така се превърнах може би в първата овца-рокерка във Света. Сигурно вече съм световно известна. И станах „ Призракът на шосетата“. Дори щях неволно да предизвикам няколко катастрофи. Не за друго, а поради смайването на водачите на колите. Тези няколко дни оцветиха в ярки краски целият ми дотогавашен овчи, безсмислен живот. Едва сега разбрах какво означава „ да имаш бензин в кръвта“... Дотогава си мислех, че е поредното клише, въртящо се в публичното пространство. Какво стана накрая ли? Не можах да взема един остър завой и се капичнах в пропаст, на дъното на която течеше река. Така (без) славно приключи всичко. Какъв финал, а?! Като по филмите...
Интервю № 1, дадено пред журналистка от местна телевизия от мургавият говедар бай Х. ( кръстен на Хулио Иглесиас):
„ Ми кво да ти кажа, миче?! Както си паса хайванчетата и какво да видя – уфтсъ на матор!!! Бе викам то верно, че гаврътнах една ракия на обяд и бая жежко си беше. Ама чак толкова да съм слънчасал не ми се верва. Шарен свят! Какво ли нема по него?!...
Интервю № 2, дадено от баба Я., копаеща с мотичка на полето:
„ Ами копам си язека туканка и се зададе по едно време един матор по путето. А на матора – уфтсъ! Само дето не ми падна чейнето. И отпраши. Взех да се кръстя – какво доживях на стари години?! Уфтсъ на матор да видя...По едно време гледам на завоя направи едни кълбета, едно нещо и...падна у рякътъ!... Ц-ц-ц, язък за хайванчето!...Видяло то хората на матори и тръгнало и то на матор да са катери. „ Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“ Туй то!...
© Радослава Антонова All rights reserved.
