Овчарка
Както всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно с овцете си покрай баба-каменовата къща, която от няколко години насам беше - също като стопанката си, най-тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се намираше в центъра на селото, където хората събираха овцете си и ги изпращаха на паша. И Стоименка погледна в двора и първо видя баба Камена, закрила лице с длани, да седи на едно малко трикрако столче, а после я чу да плаче.
А трябва да се знае, че във Филиповци Камена не бе родена и не бе отраснала, но мъжът ù Ефтим бе. И Камена не искаше да живее във Филиповци, а Ефтим винаги това бе искал. На младини Ефтим искаше Камена от родителите ù и беше готов да я вземе заедно с тях от Мрамор, ала те не я даваха, пък и тя не го любеше. И Камена не искаше да види как родната ù къща изгаря заедно с родителите ù под лъчите на горещото слънце, но то се случи едно лято. И хората, които знаеха тая история, говореха, че и Камена била в пожара, но не изгоряла и никога не ще изгори, ...