Палач и спасение...
Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устата му като животински рев. Той крещеше, а тя мълчеше, защото знаеше последствията от това да отвори уста в такъв момент.
Мълчанието беше нейното спасение от смъртта, макар че то за пореден път щеше да се превърне в палач на живота, който болезнено умираше в утробата ѝ…
© Биляна Битолска All rights reserved.
