Палецът

Мотая се тази сутрин като мобилизиран циганин. Хем ми е едно такова мързеливо, хем не ме свърта на едно място.
Кафето избистри погледа ми и насочи хаотичните ми мисли в една точка. Не съм писал от месеци - ще напиша нещо, но какво? Нямам идея, няма я и Муза, възсядам изморения от годините Пегас, а той вместо да полети, започва да се влачи по земята като пребито куче. Започвам делови разговор с него, като впрягам в това цялата си умствена активност, а пръстите ми в това време редят дума след дума - безмозъчно:

Къде си мое вдъхновение?
Как девет планини ще скоча?
Чукари гледат ме с презрение
от върховете непорочни.

- Аз съм велик! - извика палеца, прекъсвайки задълбочения ми разговор с Пегаса - Всички редят букви, търсят смисъл, но аз съм различен. Моите интервали са най-значимото нещо в целия текст. Без мен ще бъде боза. Една безкрайна боза.
Останалите пръсти се свиха към дланта от неудобсто, а той се извиси в цялото си величие, като Еверест над всички.
Пегасът започна да оглежда интервалите, търсейки скрития смисъл в тях. Спря да размахва крилете си, копитата му замръзнаха в позата, в която го завари изблика на палеца.
- Трябва да призная, че си прав. - изцвили тихо той - Нищо не пишеш,
само скачаш, като мен на младини, но твоите скокове са самото съвършенство.
- Аз съм най-великия! Аз! Аз! Аз! - изкрещя палеца и светкавично написа 300 интервала. - Какво ще кажеш за това, Пегасе?:

"


                                                                                                                             "

- Мммммм, великолепна загадка - прошепна просълзен Пегас - нищо не пише, но и нищо не казва...
- Еврика, - прекъснах диалога им аз, окрилен от новопоявилата се Муза - ще напиша текст без нито един символ. Ще използвам само теб, палчо и дългия клавиш за интервали. Ще бъде уникално, различно, единствено. Читателите ще имат възможност да правят различни изводи, всеки от своята си камбанария и ще бъдат доволно-зашеметени. Най-после ще бъда оценен подобаващо.