Как всичко се разпадна толкова лесно пред очите ми.
Защо не става това, което остана в дланта ми.
На никого не мога да разкажа.
В задънена улица завърши накрая всичко.
Вкопчих се в парченцата живот, които ми останаха.
Когато животът си отива, мечтите умират.
Как ще завърши тази война, никой не може да каже.
Една безкрайна борба се оказа животът ми.
© Мария Мария All rights reserved.
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
