Глава 3
Загуба
- Отново във Вашингтон. – въздъхна Мейкъм и се огледа. Претъпканото светло летище навяваше на пазителя твърде много ужасни спомени.
- Бил си тук и преди? – не се сдържа Ро.
- Ами да. Всъщност съм бил на много места. Като малък имах нещо като алергия или поне така го нарекоха...
- Какво имаш предвид?
- Ами, беше изключително странно и... Всъщност, не можех да живея дълго в един град. Първо започваше с кихане, постепенно преминаваше в настинка и след няколко години се превръщаше в неизвестна смъртоносна болест. Беше ужасно, защото трябваше да се местим през три-четири години. Но пък поне съм обиколил половин Америка. – усмихна се накрая той, макар тъгата все още да се четеше в очите му.
- И кога спря? - опита да го разсее Сърцето.
- Ами... не е. Живея в Лос Анджелис от две години и наскоро отново започнах да кихам...
- О, това е...
- Няма проблем. Свикнал съм. Всъщност през целия си живот съм се чувствал здрав и щастлив само веднъж, когато от училището ни пратиха на лагер ...