"Пазителят" - Част 2

Айзак подкара товарната кола с даровете , които му бяха донесени, по коридора от скала и стомана. Той я насочи внимателно към вътрешността на бункера си, където бяха складът за провизии и хладилното отделение. По високия таван от камък и желязо , през няколко метра имаше силни лампи, някои от които примигваха дразнещо.  Капки вода падаха шумно по металния под и образуваха много  локвички, които не бяха още достатъчно големи за да се изтекат в отводнителната система на дългия коридор. Пазителят докара левитиращото, транспортно средство до точното място, където щеше да му е най-удобно за разтоварване и се захвана за работа. В склада за провизии имаше лек, хидравличен костюм , който мъжът използваше за пренос на по-тежки товари. Айзак влезе бързо в работния костюм, след като го спря от заряд  и се върна при колата .  Натисна един от бутоните й, за да отвори нейното товарно отделение и разгледа вътрешността му. Хората от Келпард му бяха подарили главно храна: три големи , обработени животински трупа и метални щайги със зеленчуци и плодове. В транспортното средство имаше и няколко оръжия: три бластерни пушки, в доста добро състояние и лека, лазерна картечница, от вид който не се срещаше толкова често. “Постарали са се!” - помисли си пазителят доволен.  

Подземният бункер, в който живееше сам Айзак, се захранваше от на практика вечен двигател. Този вид генератори на енергия бяха останали от “стария народ” и бяха доста голяма рядкост на планетата. За тях не се знаеше много и инженерите не бяха успели да ги репликират, а само да ги обслужват и поддържат в сравнително добро състояние на работа. Водата в подземното убежище идваше от минерални,планински извори и бе годна за пиене и използване. Този ресурс, също на практика вечен, оставяше пазителя с нуждата единствено за храна. Айзак си набавяше месо  чрез лов в близките планини, но имаше и отделение в бункера , което служеше за оранжерия  и там растяха няколко вида зеленчуци. Останалите народи по тези земи оцеляваха на доста сходни принципи. Мъжът знаеше, че в града Леан има огромен “вечен” генератор способен да захрани всичките им нужди и дори с излишъци, които бяха пращани на селата в близост. В по-малките селища, едно от които бе Келпард се произвеждаше храна, в големи, автоматизирани, ферми за животни   и оранжерии, след което продуктите бяха карани с охранявани конвои , от транспортни коли в града. Както бе разбрал от посетителите си, тези ферми са били нападани от лорки, като последното голямо нападение е било именно над една голяма транспортна група , превозваща провизии. Докато разтоварваше трития, голям труп месо, с подсилените си от хидравличния костюм ръце, Айзак се обърна към изкуствения интелект на бункера: 

-Лейла, глутници лорки и преди са нападали хора и ловци, навлезли в техни територии… Случвало се е и при по-студени зими да се навъртат край селата и да се опитват на ги нападат, за да отмъкват месо или да убиват хора… За пръв път чувам обаче за нападнат и разрушен конвой с провизии! Те се състоят от много тежкотоварни , транспортни коли и то доста добре подсигурени и охранявани! Глутниците лорки обикновено наброяват между седем и десет от животните… Има нещо неестествено в тази история… По принцип зверовете ще се страхуват, да доближат дори, толкова много тежки коли и въоръжени хора , при това на главен път… Има нещо, което не знаем или което не ни казват! Има нещо гнило  в тази работа!

--Прав си, Айзак ! - отвърна приятния , топъл глас на Лейла. - Следих показателите на мъжа Гроун , който ни извести за нападенията! Нямаше следи от ускорен пулс, промени в дишането, или безпричинно мускулно напрежение! Следих и за неволни жестове или странни промени в изражението на лицето му, през камерите! Мога да кажа с голяма сигурност, че той не те излъга!  Няма как да зная какво точно  е направило промяната в поведението на лорките или да е предизвикало необичайните атаки и увеличаването на числеността на глутниците! Имам някои теории ! Зимите стават все по-студени и сурови, а животните се приспособяват и променят поведението си! 

--Да… това е така ! Зимите са доста по-студени през последното столетие! Тази зима обаче не е толкова по-различна от предните четири или пет! Защо точно сега! Усещам, че нещо не  е наред с тази работа… с мисията…. - отвърна Айзак и се замисли отново за странните факти, които му бяха предоставили.

--Аз нямам чувства или усет, Айзак! - рече женският глас , толкова добре познат на пазителя от векове. - От многото информация , която съм събрала за човешкия вид от създаването си, бих те посъветвала да се довериш на интуицията си , без да отхвърляш логиката , разума и интелекта си! 

--Благодаря ти , Лейла! Мисля да направя точно това! - отвърна пазителят , докато отново превърташе в ума си цялата мисия.  

Айзак приключи с разтоварването на транспортната кола и я откара в хангара на своя бункер, където имаше още няколко летателни превозни средства. По път остави новите си пушки и картечница в оръжейната , докато умът му не излизаше от предстоящата мисия и странните обстоятелства покрай нападенията на зверовете и неестественото им поведение.

-- Лейла , би ли ми подготвила ваната? - попита любезно пазителят. - Искам да помисля още на спокойствие! Ще се изкъпя преди да започна приготовленията за мисията!

-- Да , Айзак! Ще ти подготвя топла вана, както обикновено! - отвърна изкуственият интелект. - Отпусни се и се отдай на размисъл , щом желаеш! Аз ще събера данни в това време, за да ти помогна с организацията преди да поемеш на път!

Мъжът бързо се насочи обратно към склада за провизии, за да съблече помощния си , хидравличен костюм и да го остави на заряд. После се отправи с по- бавна крачка към всекидневната на убежището си , в непосредствена близост до която бе помещението с баня и тоалетна. 

Вече вътре в отделението за къпане , пазителят видя, че огромната каменна вана там е пълна с вода , от която се издигаше лека пара. Айзак се усмихна леко, доволен, сам на себе си и започна да сваля дрехите си: стар бял потник , бежово-зелен панталон от груб плат с множество джобове и тежки кожени ботуши. Погледна се в огледалото отсреща и видя мъж , в разцвета на силите си, със сериозни черти на красивото си лице , големи светло-зелени очи , тъмно-кестенява коса, гладко обръснат и с добре оформено , атлетично тяло.  Вече напълно гол, само с ръчен компютър на дясната си ръка , мъжът прекрачи стената на голямата вана, изсечена в скалата там и се потопи бавно в горещата вода с въздишка на облекчение. След това облегна глава назад , затвори очи и се отпусна напълно , отдаден на размисъл.

Почти веднага мъжът бе споходен от спомени, спомени от преди много векове. Неговият учител и предишен пазител, носещ името Солстър, го бе напуснал и оставил сам, само няколко дни, след като бе приключил с  обучението му и инжектирането на редкия серум против стареене. Наставникът на Айзак , в продължение на може би десетилетие го подготвя физически и стратегически за битки и опасности. Предаде му всичките си технически познания и тайни, за да може ученикът му да се грижи за бункера, в който щеше да живее. Научи го как да ловува и обработва месо и кожи , както и да пилотира с майсторство двата летателни апарата , които още бяха в пълна изправност и чакаха на заряд в хангара на подземното убежище. Накрая, щом новият пазител бе подготвен и уверен, Солстър му каза, че ще го напусне. Не сподели къде ще иде или какво ще прави след своето оттегляне, но Айзак предполагаше че той ще странства и ще продължи своята мисия и служба помагайки на тези , които се нуждаеха. Старият пазител, инжектира наследника си със серумът на “безсмъртието” и му обясни че ще последва болезнен и доста неприятен период от няколко дни , през които тогавашното момче ще бъде на легло и ще е слаб. Ученикът му  прекара времето на трансформацията в сън , странни халюцинации и на моменти силни болки и гадене , докато веществото вършеше своята работа и видоизменяше клетките в цялото му тяло. Когато Айзак се събуди , той се чувстваше отлично - силен , бодър , с ясен ум и съзнание , по-бърз , по-сръчен, като прероден. Потърси своят учител, за да му разкаже и сподели , но бункерът бе празен... Е... почти празен... Новият пазител намери оставено за него писмо от Солстър, както и малко , раирано котенце. В последната бележка бе написано името на малкото тогава  животинче - “Бласт” , както и код за извънредни ситуации - “Ако се стигне до най-лошото и домът ни е погубен , кажи на Лейла този код или го въведи в контролния панел на генератора ни!” Айзак запомни всичко във финалното послание на своя учител и го изгори. И остана сам... сам с Лейла и Бласт - котаракът който не старееше, също като него... сам за вековете, които бяха минали и сам за безчет векове напред , докато не дойдеше момента да намери свой заместник и свой ученик. Солстър му бе завещал и две инжекции със редкия серум, който да позволи трансформацията на следващите пазители , които щяха да поемат задълженията на Айзак , щом бе време. “ Когато дойде момента да се оттеглиш от дома ни , ще го видиш по-ясно от слънцето при изгрев, след края на най-лютата зима!” Беше му рекъл неговият наставник в едно от неговите последни обучения. “Твоята служба ще е дълга, страшна зима , но щом пролет наближи и е време да се оттеглиш, няма как да сбъркаш момента!”

 В началото Айзак броеше дните, после месеци, години и десетилетия и векове , но спря ! Времето придоби различно усещане , а в последствие пазителят забрави за него. Той  премести фокуса си върху мисиите и службата си, единственото нещо в което имаше разнообразие , тръпката на живот и опасност , както и досег с външния свят , хората и природата. След като минаха двадесет и пет години и новият пазител стана  на четиридесет и две той спря да се променя и старее , точно както му бе казал учителят му. Вечно млад, в разцвета на силата си , но  вечно самотен и изолиран . Вечно буден и нащрек , очакващ следващата мисия... 

Пазителят усети че водата във ваната му е почти студена, повдигна се с две ръце на нейната стена и излезе мокър на каменния под отвън. Загърна се с голямо парче хавлиен плат, което стоеше закачено в близост  и се изсуши добре, преди да поеме към всекидневната на бункера си.

 Помещението , както повечето стаи и отделения в подземното убежище, бе от скала и метал. Тук обаче имаше голям, удобен диван, срещу който бе сложен широк екран и ниска маса с пулт за управление в единия й край. В лявата каменна стена бе издълбана огромна камина , въпреки системата за отопление или охлаждане , инсталирана във всички отделения на бункера. Вдясно от дивана пък, имаше бюро с компютър и удобен стол-кресло , както и солидна библиотека с много книги - почти изчезнал вид, рядко срещани хартиени формати на истории, от и за стария народ, обитавал Земята  преди десетки, хиляди години.

Айзак седна, още по хавлия, на дивана , сложи две ръце на неговата облегалка и пак въздъхна с облекчение от приятното чувство на комфорт. После се обърна към изкуствения интелект, докато разкършване врат и прокарваше пръсти през мократа си , гъста, кестенява коса:

-- Лейла , кажи ми какви данни събра от Келпард и мястото на нападението! Има ли нещо ново, което би ни било полезно? 

 Огромният , раиран котарак на пазителя влезе във всекидневната и с ленива крачка се насочи към дивана , скочи на възглавниците до своя стопанин и  отърка глава нежно в рамото му. След секунди големият екран отсреща примигна кратко и на него се появиха , доста текст , географски карти , снимки и диаграми. Лейла започна да говори с приятния си, топъл глас:

-- Намерих точното място на нападнатия , транспортен конвой! Мястото е сред тясна планинска верига , на главния път между Леан и Келпард , както е изобразено на карта едно, в лявата част на екрана! Намерих и данни за множество лабиринти от  пещери , сред скалите на стотина километра от мястото на инцидента, където е възможно да се подвизават глутниците лорки! На карта две е изобразено именно това! Няма да е лошо да се проучи и провери тази локация ! С известни трудности проникнах в системата и базата данни на Келпард , за да намеря записи от нападенията там, от охранителните им камери! Записи от посегателствата на лорките нямаше и  научих странен факт... Всички видеа и данни от охранителната система край фермите на града са били изтрити и заличени, часове след като е бил подаден сигнал към Леан. Това е станало по строга заповед на генерал Аргес, на снимка едно в горния десен ъгъл на екрана. Той командва въоръжените сили на главния град Леан , а и се грижи за сигурността на близките селища и пътищата между тях. Аргес е заповядал да се изпратят записите от нападенията, на неговия  екип, отговарящ за охраната , след което да бъдат веднага изтрити. Същият този генерал е отказал да прати подкрепления и допълнителна охрана в Келпард , поради липса на достатъчно въоръжени мъже и жени. Затова жителите там са недоволни и се чувстват застрашени и затова са се обърнали към пазител. Опитах да намеря записи от крайпътни камери или дронове на мястото на нападението над конвоя! Всичко е отново изтрито , изчезнало безследно! В момента са изключени и блокирани и всички  наблюдателни уреди в близост до нападнатите транспортни коли! Мога да предполагам със голяма доза сигурност, че мястото се охранява от войници от Леан и че всякакъв достъп до там е блокиран и забранен! Беше прав Айзак ! Нещо необичайно-странно се случва!

  Пазителят помълча известно време , обмислящ всичката нова информация. След минута рече: 

-- Всичко взето в предвид... Не мисля че имам друг вариант освен да летя до мястото на инцидента и да видя със собствените си очи какво се случва там! Ако успея да се добера до охранителните камери на транспортните коли , може би ще успея да извлека записи от нападението! Ако все пак хората на генерал Аргес са там и охраняват , забранявайки достъп , може да се стигне и до неприятности ... Другото важно нещо , което си разбрала е евентуалното местонахождение на глутниците! Ако нямам успех при конвоя ще летя и до там, за да проуча пещерите! 

-- Да, Айзак! Ще сме във връзка през цялото време и ще помогна със всичко, което мога! Да подготвя ли “кончето” ? Мисля, че е най-добре да летиш с него! 

-- Добре ! Подготви малкият кораб , за дълго летене! Искам също да спреш и камуфлажния, боен костюм от заряд и да подготвиш и него за мисията! Аз скоро ще отида в оръжейната да събера останалото! Провери дали всички оръжия за в изправност и с пълен заряд! Ще ида да се облека и ще говорим пак ! 

-- Да , Айзак! - отвърна изкуствения интелект и монитора отсреща изгасна. Мъжът потупа масивната глава на Бласт , който се завъртя по гръб на дивана и изръмжа от удоволствие.

-- Ще се видим скоро, приятелче ! Ще трябва да те оставя за няколко дни! - рече пазителят, докато галеше любимеца си. После се насочи към спалнята , за да се облече с дрехи, подходящи за носене на боен костюм , пълен с очакване , вълнение и нетърпение.

След пет минути Айзак вървеше бързо към оръжейната на бункера , облечен в стегнат , черен , екип от защитна материя , който покриваше дори дланите и стъпалата му , както и по-голямата част от главата и лицето . Щом влезе в помещението, където съхраняваше оръжията си, пазителят се огледа и бързо взе решение какво ще му е най-необходимо. Първо се насочи към стената в ляво , където се зареждаха три бойни костюма от различен тип и с различно предназначение. Веднага започна да облича и наглася средния , който бе сравнително лек от към защитен метал и броня , но с много трайни батерии и камуфлажни функции , които можеха да го правя почти невидим за кратки периоди от може би по две минути. Той разполагаше и с най-новите системи за блокиране на сигнали и различни видове вълни, с които можеха евентуално да го засекат. Айзак реши, че това ще е най-полезно ако наистина войници от Леан охраняваха нападнатия конвой и му се наложеше да се промъква незабелязано. След като облече защитния костюм мъжът се завъртя към отсрещната стена , по която бяха наредени десетки пушки , картечници и пистолети, всичките включени на заряд и лъснати и чисти до съвършенство. Избра си най-далекобойната бластерна пушка с оптика , два картечни пистолета и един , по-масивен бластерен пищов , който се славеше сред войниците като изключително тих , но мощен и пробивен. След това Айзак отиде до следващата част от дясната стена и си избра няколко ножа с различни размери и с лазерни остриета. Прибра и закачи и тях на защитния си костюм, хвана тежката  карабина с оптика с две ръце , обърна се и пое бързо към хангара, където бяха летателните кораби. Щом стигна там веднага се запъти към единия по-малък кораб , който Лейла бе нарекла “кончето”. Той бе малка совалка , отново с възможности за камуфлаж и доста труден за засичане , при това адски бърз и маневрен. Прякорът му във военните среди бе “водно конче” , заради рядка и много ценна система за летене, с технология на обратна гравитация , която му позволяваше безшумно, светкавично  летене  във всички посоки. Пазителят отиде до задната част на “кончето” и отвори малкото му товарно отделение и сложи там далекобойната, бластерна карабина , която си бе избрал за мисията. След това натисна екрана на ръчният си компютър и пилотската кабина се отвори бързо, със съвсем тихо свистене. Айзак използва стъпалото отстрани на летателния апарат, за да влезе в него. Той бе едва четири метра дълъг и висок може би малко над метър и половина , с красив заострен дизайн , къси, прибрани крила и два двигателя в задната част. Вътре бе изключително удобно , но може би една идея по-тясно заради масивния размер на камуфлажния, боен костюм на пазителя. Пилотът натисна едно малко копче и  стъкления, защитен люк на кабината за управление се затвори бързо, а апаратурата вътре започна да се пуска , уред по уред , светещи в ярко синьо. Айзак допря ръка отстрани на шлема си и предпазителя на лицето му се вдигна нагоре. Така се чувстваше по-комфортно, когато пилотира. 

-- Чуваме ли се Лейла? - попита мъжът. - Всичко ми изглежда в изправност!

-- Всичко е в изправност и в готовност за полет! - отвърна изкуствения интелект.

-- Добре тогава ! Излитаме ! Отвори покрива !

-- Тъй вярно, сър ! - отвърна Лейла и тежкия стоманен  таван на хангара започна да се отваря бавно и вътре започнаха да падат сняг и големи ледени парчета, а над пазителя се откри звездното небе и страшната виелица на безпощадно студената зима. Айзак хвана двете ръчки за управление , отстрани на контролното табло на “водното конче” и поведе летателния апарат уверено нагоре през отвора, в ледената, черна  нощ.