Aug 26, 2012, 11:22 AM

Пазителят на нощта (част втора)

683 0 2
1 min reading

Пътуваха към Неапол, където се надяваха представителите на Доминиканския орден да им дадат достъп до записките на Тома.

Монасите се подчиняваха единствено на папата, но предвид изключителната ситуация, съдействието им беше почти сигурно.

Умереният ход на впряга създаваше относително спокойствие на пътниците, поклащайки равномерно каретата.

Младежът отдавна се беше предал на умората, но Парацелз, сякаш пълен с неизчерпаема енергия, съсредоточено изследваше един древен ръкопис.

Изписаната с непозната за алхимика субстанция кожа съдържаше информация за етруските богове, на повечето от които се приписваше демоничен произход.

Филип беше един от малкото посветени в мистичната писменост, останала завинаги загадка в цялата си пълнота за обикновения човек.

Наскоро един египетски крадец му беше продал безценните свитъци, нямащ представа за истинската им стойност.

Ограбил дома на Абрамелин, стопанисван от сина му, мислейки си, че великият маг е завещал злато и скъпоценни камъни, но намерил само ръкописи.

Грабнал една дузина, колкото да не си тръгне с празни ръце, и от яд запалил къщата.

Парацелз ужасено изслушал "неволите" на неграмотния крадец и след като се сдобил с няколкото непродадени документа, предал престъпника на местните власти.

Все не му оставаше време да се запознае с тяхното съдържание, но дългият път до Италия му го предостави.

Четеше внимателно страница след страница, докато попадна на информация за смразяващия Аита - етруския бог на подземния свят, наричан още Пазителят на нощта.

Поклонниците го призовавали само в краен случай, по време на война. За инвокацията използвали кръвта на седем девици, разпределена равномерно в седем съда, покрити със специални символи, чието значение Хохенхайм не знаеше.

За отзоваването на адския бог било необходимо да се жертват седемдесет и седем затворника. Задължително условие било националността им да не съвпада с тази на девиците.

Филип, потопен в описанията на кървавия ритуал, се чудеше дали Аквински е намерил друго решение, или ще трябва да се превърне в масов убиец?

Погледна спящия до него младеж, прекръсти се и реши да поспи и той.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Милотинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има, и то отдавна. Явно съм забравил да я поместя тук
    https://www.facebook.com/notes/milen-milotinov/%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%89%D1%82%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0/467196819967778
  • Много харесвам този жанр, а историята звучи обещаващо!
    Няма ли да има продължение? Ще ми бъде интересно!
    Поздрави!

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...