"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко беше оставено непокътнато от вчера. Нямаше ги и придворните, които излизаха на разходка рано сутринта, нямаше ги и девойките, които ходеха да наливат вода от кладенците. Като че ли тук никога не е имало живот – толкова пусто беше. Всички стояха по домовете си, молейки се на Господарката за душата на престолонаследника. Единственото нещо, което се чуваше бяха трите сребърни камбани, които биеха тъжно и монотонно. Този непрестанен тежък звук сякаш се впиваше в душите, оставяйки те безмълвен.
Ерас беше събуден от кошмар. Събуди се крещейки. Целият бе облят в студена пот. Не знаеше какво се случва. Отвориха се портите. - Ваше Височество! Добре ли сте? – извика момичето. Не се съобрази с факта, че ...