Започнах работа като преводач в завод и веднага ме пратиха във ВМЗ Сопот, да усетя атмосферата. Все едно ме хвърлиха в Северен ледовит океан! Нося си аз моя „Кратък българско-френски политехнически речник“ и още някакъв, двата в един джоб се побират, а колегите, „стара къща“, подредили цяла стена технически речници, тематични. Словари, но на шест езика и направени така, че можеш да ги ползваш от всеки един към останалите пет.
Купували си ги от Карлово, на абсурдно ниски цени.
И тръгвам аз… за книжарница. Но тя затваря рано! Трябва ми возило, което да потегли от портала веднага след работа и да не спира никъде. Работническият автобус за Карлово изпълнява всичките ми претенции, аз не изпълнявам неговата, но колегите казват, че никой не проверява. Затова пък мераклиите два пъти повече от капацитета на автобуса. Трябва да съм първа, за да не хартисам. На излизане само показвам електронната си карта, която е за друг портал: крада преднина докато всички останали изтърпяват последниминути от ...